С програмата „Шостакович – последни песни” в сряда ще бъде закрит 12-ият фестивал на изкуствата, съобщиха организаторите от музикалния център „Борис Христов”. На 29 юни от 19 часа гости в красивата къща на столичната ул. „Цар Самуил” 43 ще посрещнат басът Пламен Бейков и пианистката Божена Петрова. Един от последните ученици на Борис Христов и солист на Русенската държавна опера, Бейков е създал и специална мултимедия за събитието.
„Програмата „Шостакович – последни песни” е посветена на 110-годишнината от рождението на руския композитор Дмитрий Шостакович (1906-1975), която ще отбележим на 25 септември – разказва Елена Драгостинова, директор на музикалния център „Борис Христов”. – В последното лято от своя живот, лятото на 1974-а, Шостакович създава сетните си вокални произведения. Това са два цикъла за бас и пиано: „Сюита по стихове на Микеланджело Буонароти” от 11 песни и „Четири стихотворения на капитан Лебядкин” с четири песни по текстове на Фьодор Достоевски от романа му „Бесове”. В творчеството на композитора удивляват две най-ярки, най-силно забелязващи се линии – покъртителна емоционалност, обусловена от философската му задълбоченост и нестихваща ирония, съчетана с неприкрития интелектуален сарказъм, с които творецът отвръща на заобикалящата го действителност.”
Според музикалните експерти „Сюита” е проявление на линията на философските търсения на Шостакович. Песните в този цикъл остават като негово завещание, те са ретроспекция и философско-емоционален преглед на целия, изпълнен с превратности живот на композитора. Минавайки през изпитанията на болестта, усещайки изплъзващия се живот, с тези песни той прави своето философско обобщение. В него са кодирани послания, характерни за цялостното му творчество.
В цикъла „Четири стихотворения на капитан Лебядкин” са последни песни на Шостакович – проявление на творческия му поглед към руската действителност, на характерната му иронията и нестихващия сарказъм. Затова и връзката му с Достоевски в тези сатирични песни е изразена чрез стиховете, които писателят изрича през устата на своя трагикомичен герой от романа „Бесове” – Капитан Лебядкин.
Фьодор Достоевски пише в писмо до своя брат: „Струва ми се, че нашият свят е чистилище на духовете небесни, помрачени от греховна мисъл.
Струва ми се, че светът е приел отрицателен смисъл и затова от високата, от изящната духовност е произлязла сатирата.”
„В съчинението си Шостакович допуска и една умишлена грешка – допълва г-жа Драгостинова. – „Светлата личност”, последната песен от цикъла, съвсем не е част от „творчеството” на Лебядкин. Това е стихотворение пародия, което Достоевски написва по известното тогава стихотворение „Студент” (1868) на поета Николай Огарьов. Невъзможно е днес в мисълта ни да не изплува внушението, което произлиза от музикалната сатира на Шостакович – гротескно-карикатурния образ на вожда на световната революция. Така последната вокална творба на композитора се превръща в един удивителен със саркастичната си усмивка епилог.”
На заглавната снимка – басът Пламен Бейков и пианистката Божена Петрова, които на 29 юни ще закрият фестивала на изкуствата в музикалния център “Борис Хритов”
AFISH.BG
