Колко души са се запитвали защо една от най-разтърсващите песни на Лучо Дала, която бе в неизменния репертоар на Лучано Павароти, се нарича „Карузо”? И колко знаят отговора?
Той се съдържа в романтичната история, разказана от старият барман Анжело от Grand Hotel Excelsior Vittoria в Соренто, където Енрико Карузо прекарал последните два месеца от живота си. Певецът знаел, че умира, но въпреки това поискал да изнесат пианото му на хотелската тераса, откъдето свирил и пял за великолепните зелени очи на младо момиче, в което бил влюбен. Два дни след този последен концерт, на 2 август 1921 г., Енрико Карузо умира на 48 годишна възраст.
С Тита Руфо и Фьодор Шаляпин
Роден в Неапол през 1873 година и започнал професионалната си кариера на 22 години, Карузо успява да покори всички най-големи оперни сцени по това време. За своите 25 години певческа дейност той пее на 4 различни езика в Миланската Скала, Лондон, Петербург и Буенос Айрес, но най-продължителната част от кариерата му е свързана с Метрополитен Опера, където изнася 863 представления.
Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас — мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.
Интересно е, че записът от 1904 година на арията “Vesti la giubba” („Смей се, палячо”) от „Палячи” на Леонкавало става първата плоча в света, продадена в повече от 1 милион копия – и това е по времето, когато фонографите (някогашните грамофони) са били луксозна и рядка вещ.
Като легенда се разказва и един от звездните епизоди в сценичния живот на певеца: по време на изпълненито на „Кармен” в Буенос Айрес, музикантите от оркестъра внезапно започват да фалшивят. Разгневеният диригент слиза от подиума си, втурва се между тях и вижда, че те свирят със сълзи в очите.
След смъртта му тялото му е балсамирано и положено с кралски почести в стъклен саркофаг в параклис в Del Pianto Cemetery в Неапол, посещаван от непрекъснат поток от почитатели в продължение на цели осем години. През 1929 година тялото му е положено в постоянен каменен саркофаг в същото гробище, където се намира и до днес.
AFISH.BG
