“Отношенията на мъжа и жената са игра, не е задължително да са любов. Някой от умните е казал, че животът е опера, но в живота малко повече боли. Отношенията между двата пола са опера, това е чиста музика.”
“Когато мисля за любовта и нелюбовта, единственият точен за мен критерий е болката. Любовта е болка, всичко останало е нелюбов, може да е влюбеност, приятно прекарване или нещо друго. За каквато и любов да става дума – към жена, към родители, брат, приятел, Бог – боли. Но това е сладост, можеш дори да плачеш от сладостта на болката.”
“Страхът от загубата на нещо превръща хората в човешки същества.”
“От двайсет до трийсет – това е точното време, за което природата те е създала. Ние сме млади мъжкари, в чиято кръв играе тестостерон, мускулите са железни, главите ни – пълни с идеи. Ние сме пияни от хормони. Това създава особено възприятие за живота. Ти трябва да докажеш на природата, че си й нужен. Между 20-те и 30-те ти си длъжен да направиш всичко, което трябва – да създадеш деца, да сътвориш шедьоври. Годините трупат съмнения.”
“Самоопрощението е убежището на егоиста.”
“Какво жените харесват в мъжете? Богатството, то прави властта. Властта, тя дава богатство. Харесват ума. Всички казват, че харесват верността. Надали. За жените верността не е така важна.”
“Най-лошото насилие е да накараш човек да повярва, че е незначителен.”
“Жените постоянно са присъствали в моя живот, били са ръководители и организатори на всички мои победи. В това число и победите над тях самите. Жената е тази, която позволява да бъде завоювана, но завоевател е длъжен да бъде мъжът.”
“Ако се замислим сериозно, движещите сили на човека са страхът от смъртта и честолюбието. Но честолюбието също е израз на страха – иска ти се да бъдеш известен, да ти обръщат внимание, да не мислят лошо за теб, да си на висота в очите на другите. Ужасно е да не си на висота.”
“Коя е най-ценната, най-вълнуващата миризма, чакаща те вкъщи, когато се завърнеш след 10 или повече години? На рози, ще си помислиш? Не, това е миризмата на стари книги.”
AFISH.BG
