Омар Шариф (роден като Мишел Шахуб) е роден на 10 април 1932 г. в Египет. Родителите му решават, че синът им трябва да получи католическо образование. Учи във Victoria College в Александрия, а по-късно специализира математика и физика в университета в Кайро. След като завършва, Мrшел започва да помага в семейния бизнес.
На снимачната площадка на дебютния си филм Мишел Шахуб се запознава с Фатен Хамама и двамата се влюбват. Но за да сключат брак, Шахуб трябва да приеме исляма. Прави го и сменя името си на Омар ал-Шариф. Ражда им се дете – Тарек Шариф. Омар и Фатен се развеждат през 1974 г., а актьорът никога повече не се жени.
В началото на своята филмова кариера Мишел Шахуб пробива в родината си. На снимачната площадка се запознава с Фатен Хамама и двамата се влюбват. Но за да сключат брак, Шахуб трябва да приеме исляма. Прави го и сменя името си на Омар ал-Шариф. (От този брак е и единственото дете на Омар синът му Тарек Шариф. Омар и Фатен се развеждат през 1974 г., а актьорът никога повече не се жени.) Дебютът му е през 1954 г. със “Siraa Fil-Wadi”. През 1956 г. се снима в малка роля във френско-италианската продукция “The Lebanese Mission”, а две години по-късно отново е част от европейски филм – “Goha”, където малка роля има и Клаудия Кардинале. През 1959 г. се снима с тогавашната си съпруга Фатен в “Lady of the Castle”. От началото на кариерата му до края на 50-те години Омар Шариф се снима в 15 заглавия.
През 1961 г. отново с жена си участва в арабската продукция “The River of Love”. Истинският пробив на египтянина идва с ролята му в “Лорънс Арабски” с Питър О’Тул, за която е номиниран за “Оскар” за най-добра поддържаща мъжка роля. След впечатлението, което прави, Шариф става световноизвестен. През 1964 г. е част от актьорския екип в “The Fall of the Roman Empire”, със София Лорен, Кристофър Плъмър и др. Същата година е премиерата на “Behold a Pale Horse” с Антъни Куин.
В края на 1964 г. излиза “The Yellow Rolls-Royce” с Ингрид Бергман, Шърли Маклейн, Жана Моро, Ален Делон и др. През 1965 г. Шариф отново си партнира с Антъни Куин в “Marco the Magnificent”. Същата година актьорът прави още един фурор с изпълнението си в “Доктор Живаго”. Две години по-късно излиза “The Night of the Generals” с Питър О’Тул, а по-късно през 1967 г. Омар и София Лорен отново са заедно в “More Than a Miracle”. През 1968 г. е премиерата на “Funny Girl” с Барбра Стрейзанд, както и на “Mayerling” с Катрин Деньов. До края на 60-те години се снима още в “Mackenna’s Gold”, “The Appointment” и “Che!”.
70-те години започват с “The Last Valley” с Майкъл Кейн, “The Horsemen” и “The Burglars” с Жан-Пол Белмондо. През 1974 г. излиза “The Tamarind Seed” с Джули Андрюс, а малко по-късно същата година е премиерата на “Juggernaut” с Антъни Хопкинс. През 1975 г. по кината тръгва “Funny Lady” с Барбра Стрейзанд, Джеймс Каан и др. В края на 70-те години Шариф отново се снима с Майкъл Кейн, този път в “Ashanti”. През 1979 г. излиза още и “Bloodline” с Одри Хепбърн.
През 80-те години Омар Шариф продължава да се снима, макар и не чак толкова интензивно, колкото в началото. През 1980 г. излизат “The Baltimore Bullet” и “Oh Heavenly Dog”. През 1984 г. Шариф с Вал Килмър в “Top Secret!”, а четири години по-късно е премиерата на “Les possedes” на Анджей Вайда. През 80-те и особено през 90-те години актьорът все по-често приема роли в телевизията. Това не му пречи обаче да снима и в киното. През 1990 г. излиза “The Rainbow Thief” с Питър О’Тул, а година по-късно Шариф играе редом до Клаудия Кардинале в “Mother”. През 1999 г. Шариф е част от актьорския екип на “13-ят войн” с Антонио Бандерас.
В началото на новия милениум чаровникът продължава да снима – главната роля в “Господин Ибрахим и цветята на Корана” (2003). През 2004 г. се снима в “Hidalgo” с Виго Мортенсен. Засега последните участия на Омар Шариф са в “Една нощ на Краля” (2006) с Питър О’Тул, “10 000 пр.н.е.” (2008) на Роланд Емерих, “Hassan wa Morcus” (2008), “The Traveller” (2009) и “I Forgot to Tell You” (2009).
Когато става въпрос за Омар Шариф, не трябва да се пренебрегват неговите умения в бриджа. През 70-те и 80-те години той води колонка за бридж във вестник Chicago Tribune. Освен това е автор на няколко книги по темата, а от 1992 г. съществува и компютърната игра “Omar Sharif Bridge”.
В последните години страдаше от болестта на Алцхаймер и напусна този свят през 2015 г., но той никога няма да слезе от екрана. Ролите му остават незабравими и неподвластни на времето. От славата Омар Шариф никога няма да си тръгне, защото тя продължава да го следва неотстъпно.
AFISH.BG
