Вулканът Везувий изригва по обяд на 24 август 79 г . Съвременната наука възстановява фазите на изригването и събитията около него са добре описани. Вулканът се събужда внезапно и не дава никакъв знак по време на дните преди самото изригване, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви. Предхождащите земни трусове създават опасения за предстоящо земетресение. Изригването започва с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава.[18] Изригването е придружено от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 km/h.
Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите му са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател Плиний Стари, по това време префект на римската флота в град Мизенум, който воден от научен интерес и желанието да помогне отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му Плиний Млади, който описва случилото се подробно в две писма. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.
Скоро след като градът е унищожен, от различни сгради са изкопавани ценни предмети. От повечето постройки са изкопани и отнесени мраморните статуи. През следващите почти 17 века мястото на някогашния град е спорадично заселвано. През вековете иманяри преравят по-достъпните руини за ценности.
На няколко пъте през вековете разкопките са подновявани и обхващат все по-голяма площ. Успоредно с това, поради липса на качествена консервация, находките се рушат и видоизменят.
В наши дни вече не се провеждат мащабни разкопки. Археолозите се ограничават само с малки сондажи на места, които вече са разкопани, въпреки, че напълно са разкрити около две трети от територията на Помпей. Днес археолозите се опитват да реконструират, да документират и преди всичко да възпрат бързо протичащото разпадане на откритите обекти. Помпей все повече се превръща в международен изследователски проект. Така например Немският археологически институт изследва от 1997 „Casa dei Postumii“.
Предметите, открити от 1787 г. досега са изложени в Националния археологически музей (Museo Archeologico Nazionale) в Неапол.
Заемащата днес 44 хектара разчистена територия от Помпей е най-голямата позната в света площ от руини. Тя поставя пред днешните археолози сериозни, сякаш нерешими проблеми. Много от сградите са в лошо състояние, отчасти застрашени от срутване. Спасяването на руините може да стане само с международно сътрудничество. Италианската държава също реагира и даде на управата на Помпей голяма самостоятелност и финансова автономия. От 1997 г. Помпей е в списъка на обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Най-важната задача за съвременните археолози, изследователи и реставратори е да спрат разрушителните процеси в града, да го опазят и същевременно да осигурят достъп на обществеността до него. Въпреки положените усилия, това все още не е постигнато и големи части от града са затворени за посетители. През 2013 г. Европейския съюз отпуска 105 милиона евро за реставрация на Помпей. Парите ще бъдат използвани за изграждане на нова дренажна система, укрепване някои структури, за обучение на обслужващ персонал, както и за „взимане на мерки за предпазване на Помпей от организирана престъпност в региона“.
AFISH.BG
