БЕЗ ОТГОВОР
Върху плуващата мъглива глава
на дъба
каца враната.
Празна е гредата на котката.
Сянка от суха
лозова гранка
по тавана на стаята.
Знак,
изписан от ръка
на мандарин.
Азбуката,
която владееш,
не стига
да отговориш
на беззащитния надпис.
ВЕРОНА
Помежду ни ръмеше дъждът на забравата.
Във фонтана помръкват монетите.
Котката върху зида,
Глава извръща сред мълчанието.
Не ни познава вече.
Слабият светлик на любовта
Потъва във звездите на очите ѝ.
Дрънчат зъбчати колела от кулата
И със закъснение часа отмерват.
Пръстта не ни дарява време
Отвъд смъртта,
Вплетени в нощната тъкан,
Гласовете потъват
Безследно.
Два гълъба отлитат от перваза на прозореца.
Мостът пази клетвата.
Този камък,
Във водите на Адидже,
Живее величаво сред покоя си.
А в сърцевината на нещата
Тъгата.
* * *
НИЩО за отбелязване.
Еднорогът си тръгна
и почива в паметта на леса,
в килийките на мака,
когато игуменката дава на мъртвите
слънце и луна.
Есента се избистря,
изгубва паметта си
в кървящата следа на бука.
Не остава нищо друго
освен черната жица във въздуха,
която обединява два гласа.
В белия метох на зимата
беззвучен плясък на криле.
В нейно име –
до края на деня.
© Превод от немски: ВенцеславКонстантинов
AFISH.BG
