Късно вечерта всички си отидоха. Боряна си легна, уморена от вълнение, но щастлива. Заспа веднага. Само Соколинов, проснал се на дивана в кабинета, мислеше със зареян поглед в тавана. Пушеше цигара след цигара.
Най-сетне стана. Хвърли гневно угарката през прозореца. Страхът, напрежението и нервността избиха и на лицето му. Той бързо нахлузи обувките си, обхванат от някаква паника. Взе шлифера, отвори чекмеджето с банкнотите, бързо напъха пачките в джобовете и тихо се измъкна. Прекоси всекидневния салон и видя, че вратата на спалнята беше открехната. Без да иска, сякаш воден от друга сила, той тръгна към нея и тихо влезна. Боряна спеше. Нощната лампа беше запалена. Присегна се към златния часовник, откачи го от стената, но след кратък размисъл го върна на мястото. Книгата, която тя беше чела, лежеше на пода. После приближи. Лицето й — ведро, каквито са лицата на невинните момичета. Наведе се и съвсем леко я докосна до челото. Тя се размърда и той бързо и безшумно се отдалечи. Притвори вратата и отново се върна в кабинета. Извади парите от джоба и ги върна в чекмеджето. Погледна снимката на Боряна върху стената, извади я от рамката, зави я във вестник и я сложи в джоба.
Излезе съвсем безшумно. Когато вървеше през двора, една черна котка мяучеше точно на пътеката. Опита се да я ритне, но тя му пресече пътя. Той видя лоша поличба в това и съвсем посърна. Навън нямаше никой. Бързо премина смълчаните улички и излезе на шосето, което водеше извън града. Някакъв камион се зададе и го заслепи с фаровете, Соколинов вдигна ръка и за негова изненада шофьорът спря. Оказа се съвсем младо и весело момче.
— Закъде сте? — усмихнато попита то.
— Закъдето и да е, само не тук!…
— Отивам към Севлиево…
— Окей!
Отначало той мълчеше. Шофьорът му подаде цигара. И двамата запалиха. Соколинов, без да иска, въздъхна.
— Нещо неприятно ли ви се е случило?
— И то какво! Слушай, момче, шест пъти се жених, без да го желая!
— Как така?
— Обществото ме принуждаваше да се женя. А сега, когато искам да се оженя за пръв път в живота си, същото общество ми забранява това! Е, кажи, има ли оправия на тоя свят?!
— Не разбрах съвсем точно, но няма! — твърдо и убедено отговори шофьорът.
— И аз вече нищо не разбирам… — каза Соколинов.
© Свобода Бъчварова, „Опасен чар”
Невена Коканова (Боряна) и Тодор Колев (Соколинов) във филма “Опасен чар”
AFISH.BG
