Макар и да не е получавал престижни литературни награди, Алън Гинсбърг преди смъртта си е най-известният жив американски поет, икона на битническото и хипи поколение от 60-те и 70-те години на XX век.
Роден е на 3 юни 1926 г. Учи в престижния Колумбийски университет, след което скита из Америка и по света, работи в търговския флот, като мияч на съдове, в редакция на списание. Събира се с Уилям Бъроуз и други звезди на битническото поколение. Гинзбърг е прототип на герой в култовия роман „По пътя“ на другия прочут битник и негов приятел – Джек Керуак. Издава първите си книги през 1956 г. в „Сити Лайтс“, издателството на поета Лорънс Фърлингети в Сан Франсиско, с предговор на големия поет У. К. Уилямз. За тази книга Гинзбърг е даден под съд за „неморално“ съдържание. Но съдебният процес само подсилва славата на младия поет, който се превръща в политическа фигура.
По-късно е икона и на хипи поколението, на контракултурата от 60-те. Гинсбърг става първият, получил слава в Америка като представител на битник-литературата, когато през октомври 1955 с огромен успех прочита своята поема „Вой“, станала наред с романа на Керуак, публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците.
Той понякога изпълнява стиховете си със собствен съпровод на странни инструменти или заедно с Боб Дилън или Пол Макартни. „Първата мисъл – най-добрата мисъл“, т.е. „джазовата“ спонтанност – това е основният поетически принцип на Алън Гинзбърг. До края на живота си (1997 г.) поетът преподава в будисткия институт „Наропа“ и живее в скромен апартамент в Манхатън, Ню Йорк. Умира на 5 април 1997 г.
„Мисля, че когато се срещнах с Керуак и Бъроуз, когато бях на 17, осъзнах, че говоря с празна глава. Не мислех собствените си мисли.”
„Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от лудостта, голи и гладуващи.”
„Америка, дадох ти всичко, а сега съм нищо.”
„Моят опит показва, че определен гений сред студентите се проявява най-добре в леглото.”
„Фактът, за който трябва да се хванем като за спасителен пояс, е че е възможно да си добър и почтен човек, а в същото време напълно жив.”
„За щастие, изкуството е колективно усилие – на малка избрана общественост, която живее в спиритуален свят, опитвайки се да интерпретира войните на самотата и плътта.”
„Аз искам хората да се покланят, когато ме видят, да казват, че съм благословен с дара на поезията и съм свидетел на присъствието на Всевишния.”
„Няма истина. Само различни гледни точки.”
„Нашите глави са обли, затова мисълта може да сменя посоката си.”
„Америка, бях комунист като дете и не съжалявам.”
„Следвай вътрешния си лунен лъч. Не крий лудостта.”
„Поезията е едно от местата, в което хората могат да споделят естествените си човешки помисли. Отдушник за споделяне на тайни.”
„Който контролира медиите, имиджите, контролира културата.”
„Единственото нещо, което може да спаси света, е овладяване на съзнанието на думите. Точно това прави поезията.”
AFISH.BG
