Атанас Капралов е роден на 12 юли през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на стихосбирките „Нежен скитник” /1990/, „Завръщане в слънцето” /1996/, „Голота” /2002/, „Дамгосан” /2006/ и на книжката за деца „Цветно чудо” /2008/. Член на СБП и СБЖ. Главен редактор на в. „Ориент експрес” и директор на ДТ „Апостол Карамитев” – Димитровград.
Носител е на Националната награда “Биньо Иванов”, 2016, Кюстендил, както и на Националната награда за поезия „Д. Дебелянов“, „Златен пегас“ на в. „Ретро“, Голямата награда за литература „В. Найденов“, на международни награди в Париж и Москва.
Да е честит и все така да ни радва с хубави стихове!
ЛИПСА
Атанас Капралов
Заплахите с апокалипсис
сълзата моя не подлъгват.
Светът едва ли ще ми липсва –
та той в главата е недъгав.
Земята ако гръм разцепи,
за губещите ще е страшно.
А аз,
дошлият с празни шепи,
пак
бос от нея
ще отпраша.
Какво като сметат порои
родината!
Не ми е нужна,
щом чуждите брои за свои,
а своите навън прокужда.
За хората…
Не виждам драма,
че ще ни пържи гняв отвъден.
Ч о в е к а
днес сред нас го няма.
Открием ли го –
е осъден…
За съдниците –
сбъркан тип съм,
щом чакам края ни
спокоен…
И ако нещо ще ми липсва,
това си ти,
космична моя.
В което и небе да хвръкнеш,
аз ще те стигна…
Непременно!…
Защото този свят е смъртник
и трябва пак да го заченем…
Копривщица, 2015-а, дворът на Дебеляновата къща. Атанас Капралов в компанията на Димитър Христов, Таня Попова, Добромир Банев, Иван Гранитски, Георги Киров, Зоя Маринчева, Кристофър Бъкстон, Маргарита Петкова, Ивайло Христов, Дойчо Иванов, Даниела Йорданова, Ивайло Диманов
Борис Белев, AFISH.BG
