Да, Болеслав Прус (20.08.1847 – 19.05.1912) е псевдоним на писателя Александър Гловацки. Писателят казвал: „Подписвам се с псевдоним просто, защото се срамувам от глупостите, които пиша“. Той се шегувал още, казвайки, че неговите хумористични разкази и новели са известни на всички, които минават „от салона до кухнята, от бюрото му до балкона и от терасата до избата“. Истината, обаче, е тази, че никой не си е представял Варшава без творбите на Болеслав Прус.
Бъдещият писател Прус напуска университета и работи като фотограф, шлосер, преподавател на частни уроци, бил е чиновник в статистическо управление. Желанието му за обществена служба го извежда на пътя на публицистиката. Започва да пише и фейлетони. Те, наред със статиите му, оказват силно обществено влияние. Постепенно заменя формата на своите произведения и започва да пише разкази и романи.
Паметникът на Болеслав Прус във Варшава
Появата на романа му „Фараон“ става твърде неочаквано за читателите. Това не е роман за историческите детайли, за подробностите от забравените събития, не за нравите и бита, въпреки че писателят се е самоподготвил, изучавайки всички налични по онова време трудове по египтология. „Фараон“ – това е роман за властта. За борбата за влияние. За господството и подчинението. „В държавата, – разсъждава младият фараон, – няма онези тесни врати, наречени закони, през които всеки, който минава , независимо кой е той – селянин или наследник на престола, трябва да наведе глава. В това здание има различни входове, ходове и изходи – тесни за дребните и слабите, твърде широки и удобни – за силните“.
Съвременниците на Прус непрекъснато спорели – едните смятали, че той е изобразил Полша през 19 век, а руските читали считали, че той е изобразил Русия през 20-ти век. В него може да се намелят препратки и за съвремието, в това е уникалността на произведението.
Болеслав Прус е автор и на романите „Кукла“ и „Еманципантки“, изпълнени с дълбок психологизъм, както и на хроники за печата, литературна критика и публицистика.
В литературната памет Прус остава като писателят, който насища полския социален роман с дълбок психологизъм.
AFISH.BG предлага на своите читатели кратък откъс от романа „Фараон” на Болеслав Прус:
„Царицата поклати глава.
— Египет е твой — каза тя, — а боговете са те надарили с голяма мъдрост. Ако не беше така, щях да се боя страшно от разправията ти с Херхор…
— Аз не се карам с него. Аз го прогонвам.
— Египет е твой — повтори майката, — но мене ме е страх от борбата ти с жреците. Вярно е, че прекалено мекият ти баща направи тия хора дръзки, но ти не бива със строгостта си да ги довеждаш до отчаяние. Освен това помисли с какво ще замениш техните съвети… Те знаят всичко, което е било, което е и ще бъде на земята и на небето; те виждат най-скритите човешки мисли и направляват сърцата, както вятърът листата. Без тях ти не само няма да знаеш какво става в Тир и Ниневия, но дори в Мемфис и Тива.
— Аз не отблъсквам мъдростта, но искам тя да ми служи — отвърна фараонът. — Знам, че разумът им е голям, но той трябва да бъде контролиран, за да не мами, и ръководен, за да не опропастява държавата… Сама кажи, майко, какво направиха те от Египет в продължение на трийсет години… Народът бедствува или се бунтува, армията ни е малка, съкровището празно, а в това време на няколко месеца път от нас Асирия расте като тесто, което втасва, и днес вече ни налага договор!…
— Прави, каквото искаш… Но помни, че символ на фараона е змията, а змията значи — мълчание и благоразумие.
— Ти казваш истината, майко, но повярвай ми, че в някои случаи е по-необходима смелостта. Днес аз зная, че жреците искаха да провлекат либийската война цели години. А аз я свърших за петнадесетина дни, и то само затова, че всеки ден извършвах някаква безумна, но решителна крачка. Ако не бях излязъл срещу либийците в пустинята, което наистина беше много неразумно, днес те щяха да бъдат при Мемфис…
— Зная, преследвал си Техена и ви е изненадал Тифон — каза царицата. — О, безразсъдно дете… Не си помислил тогава за мене!…
Владетелят се усмихна.
— Бъди спокойна — отвърна той. — Когато фараонът воюва, при лявата му и при дясната му ръка стои Амон. А кой може да се сравни с него?…
Той прегърна още веднъж царицата и излезе.”
© Превод от полски: Димитър Икономов
AFISH.BG
