„Преди можехме да не се познаваме. Да съхраним илюзиите си. Днес благодарение на медиите, светът става много по-прозрачен. Най-голямата революция на модерните времена е тази ослепителна видимост на света. За последните 30 години тя ни помогна да научим повече за себе си, отколкото за предходните хилядолетия, което е травматизиращо. Когато най-сетне спрем да си повтаряме, че това не сме ние, че това са нацистите, камбоджанците, или там…, тогава най-сетне разбираме, че всъщност всичко опира до нас. Самите нас, навсякъде и във всичко. Оттам и чувството за вина. Току-що разговарях с млада жена, която имаше намерение да се самозапали в знак на протест. Така и не ми каза срещу какво. Впрочем ясно е. Отвращението. Безсилието. Отхвърлянето. Мъката. Възмущението. Станали сме без-ми-лост-но прозрачни за собствения си поглед. Извадили са ни грубо под ярката светлина на прожекторите и това не е много весело…“
Ромен Гари, “Терзанията на цар Соломон” (превод от Иво Христов)
AFISH.BG
