ГУРБЕТЧИЙСКИ ПЕСНИ
І.
Свещи ти запалих пред олтар небесен,
поклони направих дор до девет пъти,
та дано се върнеш жив и здрав наесен
и дано на тебе лек да ти е пътя.
Вкъщи се завърнах, пусто ми се стори;
погледнах детето – то вече заспало;
чух, че нещо вкъщи майка ти мърмори
и заплаках клета като над умряло.
А теб те срещнали нашенци над село.
Казват, весел бил си, карал си кат хала,
кривнал си калпака над бялото чело
и от твойта песен гората ехтяла.
ІІ.
Вкъщи ме остави с дете на ръцете
бяла и червена като китка цвете.
По печалби тръгна, по гурбет далечен
и да се завърнеш не помисли вече.
Чаках те до днеска, ще чакам тепърва –
цял живот зарових тук при зла свекърва.
Дете ще израсне, младост ще прегърне,
ала мойта младост няма да се върне.
Всяка нощ изпридам две и три къдели,
от стан не излизам вече със недели –
и пак ми натякват, и пак ми нареждат,
а пък деверите не ме и поглеждат.
Няма ли за мене кой да замилее?
Няма ли за мене слънце да изгрее?
Чуй ме: завърни се, че години черни
идат по-усилни, идат по-неверни.
© Магда Петканова
AFISH.BG
