• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„По пътищата свечерени аз замечтан се скитам…”

afish by afish
26 July 2018
in Поезия
0
„По пътищата свечерени аз замечтан се скитам…”
0
SHARES
3
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

ПО ПЪТИЩАТА…

По пътищата свечерени
аз замечтан се скитам. Горе
на хълмовете позлатени
бдят дъбовете тъмнокори.
Де води този път невесел?
Вървя по витата пътека
и друмник морен, пея песен.
Припада вечерта полека.
„На обич шипа търпеливо
аз носех във сърцето клето;
един ден го изтръгнах диво:
сега не чувствувам сърцето.“
Притихва в миг полето ширно
и се замисля в тишината.
Прозвънва вятърът немирно
в тополите покрай реката.
Над мен все повече тъмнее;
и пътят, който се изскубва
от мрака и едва белее,
залутва се и се загубва.
И пари мойта жал гореща:
„Шип позлатен, кажи спокоен,
кой би могъл да те усеща
забоден във сърцето свое?“

СОНЕТ

Една ръка, омразна в свойто заслепление,
Испанио моя, лира между две морета,
наряза твоите хълми, планини, полета
със зони на война и ровове военни.

Вразите, на омраза и коварство челяд,
изсичат твоите дъбрави безвъзвратно,
във пресите ти мачкат твойто грозде златно
и зърното, от твойта пръст родено, мелят.

За кой ли път, за кой ли път, родино скъпа,
туй, що залива вятърът, морето къпе,
играчка на измяна е; сквернѝ забрава

на църквите великолепието едничко;
и туй, що земното ти лоно освещава,
предлага се без срам; продадено е всичко!

КЪМ ХОСЕ МАРИЯ ПАЛАСИО

Паласио, приятелю сърдечен,
гиздавата пролет
облякла ли е вече клоните на голите тополи
покрай реката и шосето? Във степта
на буйния Дуеро пролетта е късна,
ала тъй хубава и мила, щом пристигне!…
Дали по брястовете стари
покараха листата пови?
Салкъмите навярно ще са още голи
и заснежено билото на планините.
О, ти грамада на Монкайо, румена и бяла,
далеч под арагонското небе, така красива!
А има ли къпини нацъфтели
между скалите сиви
и бели маргаритки
сред нежната трева?
По старите звънарни
ще да са долетели щъркелите вече.
Ще има сигурно жита зелени
и сиви мулета във угарите черни,
и селяни, които сеят пролетници късни
под дъждовете на април. Пчелите
събират мед от мащерката и от розмарина.
Опада ли цветът на сливите?
Цъфтят ли още теменужки?
Ловци на яребици със примамни свирки
под своите дълги наметала
не ще да липсват там.
Паласио, приятелю сърдечен,
от славеи звънят ли бреговете?
Със първите градински перуники
и първите разпукнали се рози
в една лазурна привечер качи се на Еспино,
високия Еспино* дето скъпия й прах почива.

* Хълмът, където е погребана съпругата на поета Елинор

© Превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

AFISH.BG

Tags: антонио мачадо
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist