23
Да тръгнеме по светлите пътеки
на деветстотин шестдесет и трета…
Аз съм Ромео от рода Монтеки!
Наистина ли ти си Жулиета?
И тебе ли те лъгаха?
Прости ми
и не плачи! Да тръгнеме веднага!
Повтаряй ми – крещи ми свойто име
и ми подай забравената шпага!
24
Крещи ми свойто име – не забравяй,
че ти си Жулиета! Излъжи ме,
че птицата в градината е славей…
Ромеевите жестове върни ми
и словото Ромеево… Не спирай!
Не падай ти на сцената огромна!
Ти милосърдно текста ми суфлирай!
Аз ще си спомня! Всичко ще си спомня!
25
Ти текста ми суфлирай! Аз с такава
невероятна сила ще играя,
че в своята игра ще те забравя
и ще забравя автора – накрая
ще се усмихна аз в нощта сурова,
ще се изправя върху тротоара…
По дяволите твоята отрова,
аптекарю!
26
О, колко нощи с тяло уморено
и въпреки умората си – нежна –
ти хвърляше палтото си зелено
като поляна по земята снежна…
Или в дъжда по стълбите гранитни,
с бетонени и дървени извивки,
посрещната от много любопитни
и много унизяващи усмивки…
Ти падаше от въздуха по-бяла,
по-тежка от разпятия върху ми!
А после се усмихваше – видяла
уплахата в очите ми безумни…
Подаваше ми на косите гъсти
червеното и черното горене –
люлееше ме с трескавите пръсти
на любовта си,пазена от мене!
© Христо Фотев
AFISH.BG
