Предлагаме ви най-известното му стихотворание „Лудият” в два превода, за да сравните и да добиете по-пълна представа за непреходността на поезията.
ЛУДИЯТ
Защо, вий, хора ме безпокоите?!
Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает !
Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!
Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя !
Ха-ха-ха-ха…
В живота е така, един скърби, а друг му се присмива.
Но идва смърт и казва кротко “млък” !
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
Във чашата ми сипаха отрова – не други, а приятели добри.
Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете!
Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове,
тa да миришат – когато гния да се задушават !
Ха-ха-ха-ха-ха…
А знаете ли, где трупа ми скриха ? В Африка пустинна.
Но една хиена ме подуши и изрови.
Хиена беше моят благодетел.
Поиска тя бедрото ми да схруска,
но аз й дадох моето сърце – отровена от него тя умря.
Ха-ха-ха-ха…
Човекът е такъв, на добрината със зло отплаща…
А разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят,
разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте ! Измама е това !
Човекът сам е цвят, но коренът му в ада черен никне…
Това научих от един мъдрец, но той бе луд. Умря от глад горкият !
Да бе обрал света !
Ха-ха-ха-ха…
А знаете ли, на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка ?
Тя означава “бягай от жени “ !
Жените тъй изсмукват нас мъжете, както моретата реките.
И ясно е защо ! Да ги погълнат !
А женското животно е красиво, красиво, по-коварно от отрова,
която в чаша златна устните ни мами.
Аз пих от теб измамлива любов и капчица от тебе по е сладка
от пълното с отровна жад море.
А виждали ли сте морето вие, когато ураганът го люлее
и сее в него като семе смърт.
А виждали ли сте ураган, като селяк със вила от светкавици в ръка ?
Ха-ха-ха-ха…
Узрее ли плодът и пада от дървото.
И ти Земя, узря ! Пропадай ! Сгромоли се !
Не паднеш ли – до утре ще те чакам !
Тогава сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут
и сам ще те подпаля –
да се пръснеш на прах във тези небеса !
Ха-ха-ха-ха…
© Превод от унгарски: Георги Крумов
ЛУДИЯТ
Тсс… Мирно!… Тихо!…
Махнете се!
Аз бързам… твърде съм занят:
от ярки слънчеви лъчи
аз бич ще оплета ¬
да бия тоя свят
и на плачът му с смях ще отговоря,
и той на мене смейше се така…
Ха-ха-ха-ха!
Плачът, смехът ¬ на туй стои светът,
а дойде смърт ¬ и всичко стихва тоз час.
Аз също бях умрял…
Поднесоха ми яд
в същата оная чаша,
с която чукаха се с мене!
И що, убийци? Що? Решихте
да скрийте дирите?… И дека?
В земята с мойто тяло… И без срам,
лъжци, плакахте ми над гроба!
Насмалко що се не дигнах
за носовете да докопча вас.
Но се оставих…
Хай, нека им се радват, рекох,
в калта да имат със какво да ровят,
да мислят, че аз гния в черната земя…
Ха-ха-ха-ха!
А де е гробът? В Африка далечна!…
Но пак имал съм чест:
хиена ме из ямата изрови.
О, тоя звяр е моят първи благодетел;
но аз безбожно го излъгах:
ръката ми той искаше да лапне,
а аз сърцето си подставих…
Горкият, в миг отровен там умря.
Ха-ха-ха-ха!
Така се хората разплащат:
за всякое добро със зло!
А хората какво са? Казват,
че уж биле творение чудесно
на оня, що царува в светлото небе…
А ази казвам, че са чада
на злото във кромешний ад.
Туй казваше и философ един.
Той също като мене бе глупец,
защото нямаше трохица хляб.
Глупец, глупец! Не би той гладувал,
да знайше да краде и да убива, да!
Ха-ха-ха-ха!
Чудете ми се, че се смея,
а то отдавна трябваше да плача…
Омразен свят, облян в сълзи!…
И Господ сам под облаците плаче:
ядосва се, че тоя свят създал.
Но полза има ли от тез свети сълзи?
Нечистата земя ще ги приеме,
а грешниците ще ги тъпчат с крак,
дордето станат кал и те сега!…
Ха-ха-ха-ха!
Ей, млад войниче, Давор-Небо,
теб слънцето ти служи за медал,
а облаците ¬ твойте дрипави са дрехи…
Ех, славен изглед на героите в оставка.
Да, после раните и тежките лишенья,
нали? Награда превъзходна:
на другите медал… Затуй пък лъска тя.
Ха-ха-ха-ха!
А разумяхте ли що значи,
кога запее препилецът?… Тихо…
Той пей, заклина…
жените да напуснем,
жените ¬ стръв опасна.
На техний зов ний тичаме, като луди…
Така едно море потоците събира
и ги изяда, и назад не пуща…
Жени, жени! Лукавички създанья,
прекрасни, смъртоносни дяволици!
Отрова най-ужасна в нашия живот
в най-драгоценний вложена съсъд…
Любов, любов!
Как жадно, страстно се упивах с теб!
В едничка твоя капка
реки от мед изпивах,
едничка твоя капка
бе океан отрова.
А виждали ли сте вие
бурно море как бесней, лудува?
Как талазите реват,
как ужасна гибел носят?
А виждали ли сте буря,
тоя ужас, бич световен,
нейната игра във мрака?
Гръмове, трескавици
тътняли ли са над вас?
Вам познат ли е страха?
Ха-ха-ха-ха!
Едвам узрей плодът,
и гледаш – пада…
И ти, и ти, земя, узря,
хай падай, сгърмоли се!
Не мога да те чакам повече…
До утре давам срок…
Не дойде ли пък края на света,
то нищо няма да пожаля:
земята аз ще провъртя
до огнената й среда,
барут ще сипя
и ще запаля:
тогава нека фръкне на възбог!…
И аз ще да бъда отмъстен така!
Ха-ха-ха-ха!
© Превод: Иван Вазов
AFISH.BG
