„Роден съм в неделя, на шести юни 1875 г. в 12 часа по обед. Разположението на планетите било благоприятно, както после често ме уверяваха адептите на астрологията, като въз основа на моя хороскоп ми предричаха дълъг, щастлив живот и лека смърт.“ – споделя писателят, който е считан а един от най-великите немскоезични творци в световнта история на литературата.
Животът му е достатъчно дълъг, доживява до 80 години, вероятно щастлив със съпругта му и шестте им деца, но не е лесен. Започва с намерението да стане журналист и сътрудничи на списание „Симлицитимус”, където публикува множество свои разкази и новели.
Със семейството си
През 1895 – 1898 г. заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман – пребивава в Италия. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза.
Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903). Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).
С Херман Хесе
През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за „Вълшебната планина”, а за създадения преди повече от четвърт век роман „Буденброкови“.
В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-та годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.
В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа „Лоте във Ваймар“ (1939). През 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си „Йосиф и неговите братя“ (1933 – 1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман „Доктор Фаустус (1947) и „Избраникът“ (1951).
След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро, където остава до края на дните си.
За своята 50-годишнина писателят споделя: „Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта.“
Всички, които са чели литературното му наследство се убеждават в правдимостта на думите му.
AFISH.BG предлага на своите читатели някои от най-известните думи на Томас Ман:
„По-добре болезнена истина от удобна лъжа.”
„Времето няма разделения, които да отмерват как то минава, няма буря от тромпети, които да оповестяват идването на нов месец или година. Дори когато започва нов век, само ние, смъртните, бием камбани и стреляме с пистолети.”
„Писател е някой, за когото писането е по-трудно, отколкото за другите хора”
„Войната е единственият изход на страхливците от проблемите на мира”
„Поведението на хората има смисъл само ако мислиш от гледна точка на тяхната цел, нужди, мотиви”
„Ние не обичаме качествата, обичаме хората. Понякога дори заради техните дефекти, както и заради техните качества”
„Всичко е политика”
„Великата истина е тази, чиято противоположност също е истина.”
„Този, който постоянно иска, още е долен и трябва да страда.”
„Човек изживява не само своя личен живот, като индивидуалност, но също така, съзнателно или несъзнателно, изживява епохата на своите съвременници.”
„Заради доброто и любовта, човек не трябва да допуска смъртта да има власт над неговите мисли”
„Редът и опростяването са първите стъпки към овладяването на нещо.”
„Никога не съм разбирал как може някой да не пуши, лишава се от най-добрата част от живота. С добра цигара в уста човек е в пълна безопасност, нищо не може да го докосне, буквално.”
„Целият този интерес към болести и смърт е само още един начин за изразяване на интерес към живота”
„Любовта, не разумът, е по-силна от смъртта.”
„Задачата на писателя се състои в това да направи нещо от една идея.”
AFISH.BG
