Роден е като Пиер-Огюстен Карон през 1732 г. в Париж. Синът на парижки часовникар може да се похвали с факта, че е от семейство на един сравнително богат за времето си буржоа. Ходи на училище до тринадесетгодишната си възраст. Така че по-късно му се налага да се самообразова и успява да блесне като един от най-образованите хора на своето време.
Младият Карон започва усърдно да усвоява занаята на баща си. Но междувременно се увлича от музика и поезия. Старият Карон не е възторгнат от музикалните увлечения на своя син. В същото време наследникът му не само добре усвоява тънкостите на часовникарско майсторство, но и надминава всички парижки часовникари. Той прави усъвършенстване на часовниковия механизъм, но го поверява на известен парижки часовникар, който го присвоява и го рекламира в един от парижките вестници. Младият Карон опровергава смело в същия вестник. Противникът, който е богат и влиятелен, повдига срещу „нахалния Карон“ цял поход от клевети. Шумът става толкова голям, че се налага да се намеси кралят. Стига се до експертиза на Академията. Истинският откривател спечелва.
Учител по музика в кралския двор – това е Бомарше в началото на кариерата си
Тази победа, заради която за първи път опитва остроумното си перо в пресата, му открива пътя към двореца. Луи XV го назначава за учител по музика на дъщерите си. В дворецът той прави някои усъвършенствания в музикалния инструмент арфа. По това време прибавя към фамилното си име и онова, с което е известен в литературата – дьо Бомарше.
Младият Пиер никак не е глупав. Напротив – находчив и ловък е. Благодарение на женитбите си с две богати вдовици (Франк и Левек), които умират твърде скоро след сватбите, а и заради съдружието с банкера Дюверне, става притежател на значително състояние. През 1764 той се отправя към Мадрид по финансови дела и там убива на дуел испанския писател Клавиго. Поводът е, че французинът съблазнява сестра му. Това става основа за сюжета на трагедията на Гьоте „Клавиго”. Но покрай своите търговски спекулации, Бомарше представя пред публиката две пиеси – „Евгения” (1767) и „Двамата приятели” (1770). От тях на сцена остава само първата. В Испания Бомарше престоява около една година. Там пише своите знаменити „Мемоари“.
Гробът на Бомарше в Пер Лашез
Много версии има за връзката на Бомарше с генералния откупчик на данъците Пари Дюверне. Всъщност той използва влиянието на писателя в двореца, за да печели, и от своя страна му се е отплаща твърде задоволително. Неочаквано Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във фалшификация на документи, че е отровил двете си жени, загатват тъмни работи за поведението му в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в затвора. Той води процеса от затвора, среща се със съдията Гезман срещу 100 луидора, един златен часовник с брилянти и други малки подаръци за госпожа Гезман. Но противникът е дал по-чувствителни „подаръци“ и Бомарше загубва делото. По-късно госпожа Гезман връща часовника и парите, като си задържа 15 луидора. След приключването на процеса Бомарше пише своите „Мемоари“, в основата на които лежат въпросните 15 луидора, с цел да се покажат корупцията, подкупите, тайните интриги на френската аристокрация. Успехът на „Мемоари“ стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за публично изгаряне.
Паметникът му в Париж
Симпатията на публиката към Бомарше нараства след представленията на класическите театрални комедии – „Сивилският бръснар” (1775) и „Сватбата на Фигаро” (1784), които го правят най-любимия писател на Франция за времето. И в двете пиеси Бомарше се явява пророк на революцията, и овациите, които му устройват след представленията доказват, че народът много добре осъзнава какво се случва. „Сватбата на Фигаро” издържа 100 представления. Сюжетът на комедиите е испански, действието се развива в Испания, но всички разбират, че стрелите на сатирата са насочени към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на голяма сцена на „Сватбата на Фигаро“ през 1784 г., братът на Луи XV – граф Провансалски, издейства от краля заповед за арестуването на Бомарше и авторът е хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дена освободили автора. Последната пиеса на Бомарше е „Новият Тартюф или престъпна майка“, писана след революцията.
“Сватбата на Фигаро” е едно от любимите представления на публиката
Когато започва въстанието в северноамериканските колонии, Бомарше с голямо умение успява да поеме доставката на военните боеприпаси, които му носят милиони. Той действа като таен агент на крал Луи XVI по време на Войната за независимост на Северна Америка. И двамата отдават голямо значение на подривните действия като средство за успешна политика срещу Великобритания.
Кралят се разпорежда да се отделят достатъчно средства за оборудването и въоръжаването на 8 кораба. Бомарше на свой ред, използвайки свои средства, държавни дотации от Испания и пожертвования от други източници, създава фирма за импорт-експорт Хорталез и ко. В съвременния шпионаж терминът за подобна фирма е компания за прикритие.
“Мемоарите” на писателя
Бомарше изпраща 50 кораба с оръжие, амуниции и други стоки, главно до Френските Антилски острови. От там те продължават пътя си за американски пристанища. Много специалисти смятат, че американската победа при Саратога през октомври 1777 г. е спечелена благодарение на своевременното пристигане на френските доставки. Победата при Саратога убеждава американците, че могат да спечелят Войната за независимост. През февруари 1778 г. е подписано споразумение за съюз между Франция и Америка.
Преди това Бомарше провежда друга важна операция. Той заминава за Лондон под фалшиво име и обърква плановете на заговорници, които целят да уронят авторитета на френския крал, твърдейки, че Франция има военни планове за нахлуване в Англия.
Замесен е в нов процес (1781) и пише още едни „Мемоари”, но без предишния успех. Пследователно се замесва в различни авантюри и първият път бяга в Лондон, а следващият в Хамбург.
Умира на 18 май 1799 г. в Париж.
Предлагаме ви избрани цитати от един от най-образованите хора на 18 век:
„Най-виновните са най-малко великодушни, това е общо правило“.
„Клеветете, клеветете, от клеветата винаги остава нещо“.
„Стига да не пиша за правителството, религия, политика и други институции, съм свободен да отпечатам всичко“.
„Що се касае до любовта, прекалено много никога не е достатъчно“.
„Бързам да се смея на всичко, преди да са ме накарали да плача“.
„Не е задължително да разбираш от нещо, за да спориш за него“.
„Пиенето, когато не сме жадни и правенето на любов по време на всички сезони, мадам, ни различава от останалите животни“.
„Ако нещо не си заслужава да бъде казано, изпей го“.
„Великият човек върши достатъчно добрина, като не ти вреди“.
„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана –това е най-важното“.
„От всички сериозни неща, бракът е най-абсурдното“.
„За да си изкарваш прехраната, е по-добре да си хитър, отколкото умен“.
„Без удоволствие човек би живял като глупак и скоро би умрял“.
Челна снимка: Бомарше – човекът с много лица
AFISH.BG
