На днешния ден, 17 май, през 2009 г. си отиде Петър Слабаков – един човек – характер и емоция, чието набраздено от дълбоки бръчки лице беше познато и любимо на няколко поколения. Не само заради харктерните роли в киното и театъра, не и заради ролята му в преходния период – донякъде заради чепатия му характер, и заради честността му. Нещо, което Петър Слабаков умее на сцената – да умира. Умира над 30 пъти, драматично, запомнящо се, разплаквайки зрителя всеки път.
“Помнете го като Шибил. Достоен. Достолепен” – казва през 2009-а неговата снаха Ернестина Шинова, когато Слабака окончателно си тръгва от този свят. Такъв го помним.
Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Работил е като тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Участник е в Отечествената война 1944-1945 като доброволец. Не е завършил театрално образование, започва като статист във Варненския театър. По специална наредба получава правото да играе като професионален актьор. Има над 120 роли само в киното, в театъра – не ги е броил. Открояват се изпълненията му във филмите “Пленено ято” на режисьора Дучо Мундров, “Шибил” на режисьора Захари Жандов, “Цар и генерал” на режисьора Въло Радев, “Звезди в косите, сълзи в очите” на режисьора Иван Ничев, “Вечни времена” на режисьора Асен Шопов, “Покрив” на режисьора Иван Андонов и др.
Животът му е пъстър – “Не мога да се задържам повече от 3-4 години на едно място – признава актьорът. – Не знам дали съм лош, или добър човек, но винаги идва момент, в който не издържам, избухвам и напускам. Никога не съм се връщал там, откъдето съм си тръгнал…” Напуска няколко театъра със скандал, има три брака, сред колегите си е познат с трудния си характер… Остава до края безкомпромисен и верен на собствените си убеждения. Слабаков е изключван от БКП три пъти. Първия път е, когато искал да напусне Варненския театър през 1957 г. “Тогава Партията с главно „П” командваше всичко, но аз заявих, че си имам собствена партия и сам си се командвам“, разказва той. Уволняват го дисциплинарно.
Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе през март 1988 г. и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ и на СДС през 1989 г. Депутат е в Седмото Велико народно събрание и в 37-то Народно събрание. В края на живота си се оттегля – 15 години живее в отшелничество в село Бериево, но не спира да следи политическите битки в столицата и да се вълнува. Когато много му писне, вечният бунтар сяда и пише писма до разни инстанции, макар че вече отдавна се е убедил, че няма кой да го чуе. През 2009-та, на днешния ден, загубва битката с рака.
Ето някои цитати от интервюта на актьора:
„Бунтар съм заради самата действителност, в която живея. Никога не съжалявам за думите и действията си. Твърдо държа на позициите си и ги отстоявам докрай с всички сили. Не трябва да се мълчи в никакъв случай.”
„Добротата е най-ценното качество, ама се оказа, че аз май не съм много добър. Много съм прям. Говоря направо в очите. И без да искам, мога да обидя човек. Понякога ми става жал и за колеги, и за други хора, които ме заобикалят.”
„Аз ще бъда в опозиция на всеки, който дойде на власт. Защото който и да е той, забравя че трябва да свърши нещо добро, да помогне на хората. Самозабравя се. Човек е егоистично същество, организмът му е пълен с мръсотии“.
„Може и да съм черноглед, но днес човек няма на какво да се усмихне. А аз обичам да се усмихвам. Едно време в Лясковец по смеха ме познаваха.”
„Аз не обичам приказки на четири очи. О, трябва да има публика, ама много публика.”
„Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко.“
„Човек все се надява. Ако не е надеждата, той би трябвало да си тегли куршума – за какво да живее. Това е истината.”
„Никога не съм искал да се издигам докъдето и да е. Бях най-щастливият човек като тракторист./…/ Лягал съм си в угарта. Хората не знаят каква топлина излиза от земята. Разкошно. Сял съм фий. И такава права линия съм карал, като свещ. Всяко зрънце е падало на място, ходил съм да го гледам. Удоволствията на живота.”
„Като трябваше да ми правят снимка за личната карта, погледнах лицето си и казах – това не е точно. Снимайте пак. Е, защо, ми викат, пък аз отговарям – в този момент псувам управлението на държавата!”
„Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества.”
“Странна работа. Надхвърлих 80-те, пък акълът ми е все на 20. Истината е, че се чувствам на 30.”
Илиана Николова,
AFISH.BG
