• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Книги

Пеньо Пенев: Аз съм загадка

afish by afish
7 May 2016
in Книги
0
Пеньо Пенев: Аз съм загадка
0
SHARES
17
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

На този ден е роден един поет, за който не учехме в училище. Неговата драма е твърде крайна, решенията му – твърде окончателни и непоетични, но той има своето място сред най- добрите ни стихописци, защото е истински. Въпреки, че е типичен представител на социалистическия патос и идеологическия шаблон, в творчеството му личи онази дълбока лична и интелектуална трагедия, която бележи живота на големите. Той е сред първите разочаровани от така желаните промени в обществото, не намира мястото си  нито в поезията, нито сред околните – и си отива.

Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 година в балканското селце Добромирка, Севлиевско, в многочисленото семейство на Дора и Пеньо Пеневи. Вероятно спомените му от детството не ще да са били красиви, защото в последните мигове преди смъртта си той пише до своя приятел Митко Иванов: “Моля! Погребете ме навсякъде, но не там, където съм роден! Заклевам ви!!!!…”.

Строителните обекти стават негов втори дом и провокират творчеството му. От 1949 година живота му се свързва изцяло с изграждането на Димитровград – “град на мечтите”, изграден с доброволния труд на хиляди младежи – всичките заразени с идеализма на новото време. Пеньо Пенев искрено се радва за новия град, работи за него, пише стихове за красотата му, но в крайна сметка това довежда до обявяването му за “вреден за обществото човек”. Принуден е да напусне не само редакцията на в. “Димитровска правда”, където публикува сатирични произведения, но и града, към който е така привързан. Причината е тривиална, но много характерна за епохата – доноси. В същото време бракът му е разтрогнат при скандални обстоятелства, мизерията, в която живее е крайна, не среща разбиране сред близки и приятели, отдава се на алкохол и меланхолия… В „Епитафия за мене“ Пенев пише:

„За него никой не миля,
не найде никъде покой.
От чужди рани той боля,
умря от чужди рани той…“

И през пролетта на 1959 г. си тръгва окончателно – огорчен и неразбран. Дали от времето, или от хората, или пък от самия себе си – това само той знае. Легендата за „поета с ватенката“ е още един пример за това, че душата човешка е направена от тайни и загадки.   

 

Диана Юсколова,

AFISH.BG

Tags: димитровградлитературапеньо пеневпоезия
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist