ГОСТ
И отново над тъмната къща
сняг се сипе — ситен и лек,
аз останах една и съща,
но при мене идва човек.
Аз го питах какво ще иска.
Рече: „С тебе — и в ада макар.“
Пошегувах се: „Ами риска
да ни стане бедата другар?“
Към цветята, които будуват,
свойта суха ръка приближи:
„Разкажи ми как те целуват,
как целуваш ти, разкажи.“
Нито пръстенът сватбен го сепна,
нито скръбното ми сърце.
И едничък мускул не трепна
върху злото му светло лице.
Беше радостен да узнае,
че надмогва своята страст
и че нищо от мен не желае,
а пък всичко му давам аз!
*
Тук пияни и блудни сме всички,
не запяхме нито веднъж!
По стените цветя и птички
се измъчват за облак и дъжд.
Трепка странната и спокойна
струйка дим на твойта лула.
Аз поисках да бъда стройна
и облякох тясна пола.
Зад прозореца нощ ли е кротка,
или снежна буря фучи?
На очите на сепната котка
ми приличат твойте очи.
И сърцето от скръб боледува!
Отмилява ми Божия свят.
А онази, която танцува,
непременно я чака ад.
*
След студа и вятъра сега е
хубаво, че огънят буи.
Пазих ли сърцето си — не зная,
но крадец един го присвои.
Празникът новогодишен тѐче,
розите огъваха стъбло,
а в гърдите си не чувам вече
трепета на пчелното крило.
И едва се сдържам да не плача,
но крадеца по очите знам.
И се плаша само от това, че
свойта плячка той ще върне сам.
© Превод от руски: Иван Николов
AFISH.BG
