Пърл Бък е американска писателка, но мнозина я смятат за китайка. Родена е 26 юни 1892 г. в Хилсбъро, Западна Вирджиния. Дъщеря на мисионер, тя прекарва дълги години в Китай и попива от култура и мъдростта на Изтока. Именно те са голямото вдъхновение за много от книгите на Бък. Затова и мотивите на Нобеловия комитет, който през 1938 г. й присъжда най-престижното отличие за литература, звучи така: „За многостранното, наистина епично описание на живота на китайските селяни и за биографичните й шедьоври.”
Учи в „Miss Jewell’s School”, където страда от расистки нападки. През 1911 г. заминава за САЩ и посещава колежа за момичета в щата Вирджиния, след време защитава и магистърска степен от престижния университет „Корнел”. През 1914-а се връща в Китай, омъжва се за мисионера Джон Бък и близо 20 г. посвещава на мисионерство (1914-1933). Вероятно заради развода с първия си съпруг се отказва от тази дейност. През 1935 г. се омъжва за своя издател Ричард Уолш и завинаги напуска Китай.
Макар да живее в САЩ, Пърл Бък продължава да описва живота на хората от Изтока. Книгите й й носят небивала слава. Първият й роман „Източен вятър, западен вятър“ (1930) претърпява три издания. Вторият – „Благодатна земя“, е отличен с „Пулицър” през 1932-а. Създава общо 80 творби, проникнати с любов, жажда да разбирателство и преодоляване на расовите различия и граници. На български са издадени „Библията за деца, преразказана от Пърл Бък”, „Павилион за жени”, „Източен вятър, западен вятър” и др.
Припомняме си за Пърл Бък с избрани нейни цитати:
„Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.”
„Снизходителната усмивка е висша форма на презрение.”
„Стремежът към съвършенство прави някои хора съвършено непоносими.”
„Децата, които не са обичани, стават възрастни, които не могат да обичат.”
„Любовта не бива да се печели със сила, не бива да просиш или да молиш за любов. Тя идва от небето, непоискана и неочаквана.”
„Не можеш да спреш времето, но заради любовта то само спира понякога.”
„Любовта умира само когато спре да се развива.”
„Престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешка вече е доказателство за неоспоримата правдивост на предходни действия.”
„Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.”
„По-добре е да си пръв за грозноватата, отколкото стотният за красавицата.”
„Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.”
„Понякога е добре да мислиш, че вече те няма. Не мога да разбера хората, които искат да са безсмъртни. Надявам се да съм смъртна.”
Виолета Цветкова, AFISH.BG