Най-красивите балети са създадени по музиката на един от най-великите композитори – Пьотър Илич Чайковски е „виновен” за „Лебедово езеро”, „Спящата красавица” и „Лешникотрошачката”, които повече от век не слизат от сцените по целия свят. Многобройните му оперни, симфонични и балетни творби вълнуват поколение след поколение зрители, с тях порастват нови и нови звезди на класическото изкуство.
Именитият майстор на завладяваща музика и виден представител на романтизма е роден на 7 май 1840 г. във Воткинск, Русия, в дворянско семейство. Баща му е инженер, но с подчертан музикален талант. А майка му знае много песни и първа повлиява за музикалното развитие на малкия и много чувствителен Пьотър.
Семейството се премества в Москва, където бъдещият композитор за първи път чува „Иван Сусанин” от Глинка и е изключително впечатлен. Малко по-късно се запознава и с „Вълшебният стрелец” от Вебер и окончателно се влюбва в операта. На 10 години започва да учи право (цели осем години), но не прекъсва уроците си по пиано. Дори когато се дипломира и е назначен на служба към Министерството на правосъдието, всяка свободна минута отдава на музиката. А през 1860 г., вече в Санкт Петербург, започва първите си музикални курсове при проф. Заремба и е сред първите студенти в Петербургската консерватория.
Пьотър Илич Чайковски оставя завидно по обем и качество творчество. Композира 11 опери, сред които „Евгений Онегин”, „Дама Пика” и „Орлеанската дева”, споменатите вече прекрасни балети, шест симфонии, четири сюити, множество концерти, клавирни творби и камерна музика. Умира внезапно, на 53 години, на днешния ден – 6 ноември, през 1893 г. в Санкт Петербург. Повечето от изследователите на живота и творчеството му обикновено представят като причина за ранната му кончина заболяване от холера. Някои обаче смятат, че по-скоро става дума за самоубийство.
Дълги години музиката на руския композитор е отхвърляна от критиците като вулгарна и лишена от извисеност. Днес за никого вече няма съмнение, че Чайковски е сред най-големите имена в класическата музика.
По повод годишнината от смъртта на композитора предлагаме избрани негови мисли за изкуството, творците, музиката и живота:
„Вдъхновението е гост, който не обича да посещава мързеливите.”
„Когато твори, на артиста му е нужно пълно спокойствие.”
„Животът е прелестен само тогава, когато се състои от редуване на радости и мъки, от борба на доброто със злото, от светлина и сянка, с други думи – от разнообразие в едно цяло.”
„Тщеславният човек винаги е низък.”
„Там, където думите са безсилни, на преден план излиза оръжието на най-красноречивия език – музиката.”
„Няма нищо по-лошо за един артист от това да се поддаде на собствената ли леност. Понякога музата се изплъзна, опъва се. Но мисля, че дълг на всеки артист е никога да не се предава, защото човешката леност е много силна.”
„Всяко произведение на изкуството неизбежно трябва да носи белега на своето време.”
„Големият талант изисква голям труд.”
„Музикалният материал, тоест мелодията, хармонията и ритъмът, безусловно са неизчерпаеми.”
„Грешат всички, които си мислят, че в момент на афект един артист е способен да изрази това, което чувства, със средствата на своето изкуство.”
„Дисонансът е най-великата сила на музиката.”
„Единственото спасение за скърбящата душа – това е работата.”
„Красотата в музиката не е в натрупването на ефекти и хармонични куриози, а в простотата и естествеността.”
„Ще минат милиони години и ако музиката съществува такава, каквато я познаваме, то тези основни седем тона от нашата гама, в мелодичните и хармоничните им комбинации, оживявани от ритъма, ще продължават да служат като източник на вдъхновение за нови музикални мисли.”
„Вдъхновението отива при тези, които го призоват.”
„Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася своето за общото благо.”
„Откакто започнах да пиша, аз си поставих задача да бъда в работата си това, което са били най-великите музикалния майстори: Моцарт, Бетовен, Шуберт.”
„От собствен опит знам, че книгите и нотите на най-известните хора са много по-интересни от самите тях.”
AFISH.BG
