„Опитвам се да използвам цветовете като думи, които римуват стихове, като ноти, които правят музиката.“ Това са думи на Жоан Миро и Фера. Той е каталонски художник и скулптор-сюрреалист. Хуан (или Жоан Миро) – един от значимите представители на абстрактното и сюрреалистично направление в изкуството на XX век. Явява се вдъхновител на много художници и на създатели на комикси и анимационни филми. Съдейства за възникването и развитието на важни художествени течения в Испания, Япония, Франция и Съединените щати. “Духовен баща” на съвременния авангард.
Миро твори в разнообразни сфери и създава литографии, пана, стенописи, скулптури, керамика, а през последните години прокарва своите радикални идеи за четириизмерни изображения и се превръща в един от най-продаваните съвременни художници.
Хуан Миро е роден 20 април 1893 г. в Барселона. Той е син на часовникар-бижутер. Започва да учи живопис когато е седемгодишен, но по-късно, по настояване на своите родители, които искат той да получи по-добра по тяхно мнение професия, учи за счетоводител в търговското училище. Едновременно с това през 1907-1910 година Миро изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона (“Ла Лонха”) в класа на пейзажиста Модесто Ургеля и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса. През 1912-1915 година продължава обучението си в частната академия Франческо Гали Фабра. През 1918 заедно със свои приятели основава “Групата на Курбе”, която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В творбите му от 1913-1917-а най-силно е влиянието на Сезан и фовистите – предметите са разположени близо един до друг и в тях се преливат ярките цветове на дъгата.
Около 1918 година за Миро започва т. нар. период на “поетичен реализъм”. Пейзажите му имат дълбока перспектива и са изпълнени методично вписани детайли. През 1920-а Хуан Миро се премества в Париж и разделя времето си между Испания и Франция. Запознава се с Пабло Пикасо. През 1921-1922-ра създава “Ферма” – най-високото постижение от неговите “поетичен реализъм”. Платното от 132×147 сантиметра включва цялата вселена, пълна с предмети от бита, които обаче са със символично значение и правят картината отворена за множество тълкувания.
Жоан Миро се развива много бързо, като от наблюденията и имитациите на реалния живот преминава към нетрадиционните и символични реализации на въображаемите образи. Реалистични форми се заменят от абстрактни геометрични фигури. По това време художникът често трябвало да си ляга гладен и по-късно признава, че произтичащите от това халюцинации са станали негова муза и са му послужили като източник за вдъхновение.
През 1924 година Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елюар, Луи Арагон и с други представители на сюрреалистичния група. През същата година Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ – произведение, оказало голямо влияние върху художника. С течение на времето картините му стават все по-абстрактни и формите им все по-ограничени. Към края на 1920-а се формира речника на живописните идеограми на художника. В неговия състав знаците, обозначаващи пространството са линията на хоризонта, слънцето и звездите в горната част на картината, на вълни или греди на растенията в долната част, както и елементите, служещи за да обединят пространството като летяща птица, бягащ заек, стълба към небето и т.н.
Шест години по-късно художникът експериментира с различни материали – хартия, мед и камък. Той изрязва от каталози и списания илюстрират различни илюстрации и битови предмети и създава колажи, които се използва за бъдещите си картини. През 1932-1936 г. по своите колажи създава серия от картини. В творческите му композиции техническите детайли се превръщат в органични, меки форми, напомнящи части от тялото на животните или човешки крайници, ембриони и други.
След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936-а Миро се връща в Париж и остава във Франция до 1940 година. През периода 1940-1970 година художникът реализира мечтата си за монументалното изкуство, открито към хората. През 1947 година в Съединените щати изпълнява стенопис за хотел „Хилтън“ в Синсинати. През 1956-а се установява в Палма де Майорка, в една вила с голямо студио, построена от неговия приятел, архитекта Хосе Луис Серт. В сътрудничество със стария си приятел и майстор-керамик Артигас извършва оформлението на двете стени на седалището на ЮНЕСКО в Париж (1956-1958). Големи керамични композиции от керамика заемат стените с височина три метра и ширина и дълбочина 15 и 7.5 метра. Доминиращият образ на червеното слънце и спокойният полумесец с ярките цветове рязко контрастират на сивата бетонна сграда. За тази работа Миро е удостоен с Международната награда „Гугенхайм“, която през 1959 година президентът Айзенхауер му връчва лично.
През следващите години Миро създава серия от монументални керамични произведения, които украсяват Харвардския университет (1960-1961), Висшето учебно заведение икономика в Санкт Гален, Швейцария (1964), фонда в Сен Пол дьо Ванс, на летището в Барселона (1970), Стъкления павилион на международното изложение в Осака (1970) и други. През 1950-1970 Миро продължава да се интересува от скулптура. Той прави модели от различни подръчни материали, някои от които по-късно са отлети в бронз. Картините му от този период са ориентирани към първобитната живопис и детските рисунки и изглеждат “празни”. Работата му се характеризира с чисти цветове, големи прости форми и изключителна лаконичност, съчетана с енергията на поетичния израз.
Жоан Миро умира в Палма де Майорка на днешния ден, 25 декември, през 1983 година, оставяйки около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. Той оказва огромно влияние върху следвоенното изкуство на Съединените щати. През 1975 година в Центъра за изследване на модерното изкуство в Барселона е основана Фондацията „Хуан Миро“, а през 1992-ра студиото на художника в Палма де Майорка се превръща в музей.
Eто част от откровенията на художника:
„В течение на целия период, в който работя на платното, аз чувствам как започвам да го обичам с любов, родена от бавното разбиране.“
„Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен.“
„Опитвам се да се прилагам цветовете като думи, които оформят стихотворения.“
„Творбите трябва да бъдат проектирани с огън в сърцето, но направени с помощта на клинична прохлада.“
“Всичко, което съм нарисувал, видях наоколо или на брега на морето“.
„Обектът е нещо живо. Една кутия за цигари съдържа таен живот, много по-силен, отколкото хората си мислят.“
„За мен формата никога не е абстрактна, тя винаги е на звезда, човек или нещо друго.“
„Чувствам необходимост да постигам максимален интензитет с минимални средства.“
AFISH.BG
