За уникална находка при разкопки на крепостта „Лютица” съобщи Филип Петрунов от Националния исторически музей, ръководител на експедицията.
Открит е оловен печат на византийски протоспатарий (генерал), който е скрепявал писма и писмени заповеди. На лицевата страна на печата има надпис: ”Протоспатарий Димитър”, а на обратната – допоясно изображение на военен светец – вероятно свети Димитър, небесен закрилник на генерала.
Печатът вероятно е скрепявал писмо до коменданта на крепостта „Лютица”.
Лютица е българска средновековна крепост, съществувала от IX до XVIII век.
Намира се югозападно и в близост до град Ивайловград. Разположена е на връх „Градището” намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през XII–XIII век.
Крепостта се издига на хълм на 6 км северозападно от днешния град Лютица. Заедно с крепостите от околните градове със звучните български имена Родостица, Белоградец и др. тя оформя системата от гранични крепости на България с Византия през цялата история на българската държава. Името си дължи на цветето Лютика, а не на лютите си български граничари, коментира проф. Божидар Димитров, директор на НИМ.
Крепостта „Лютица” е известна с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло до бойната пътека. Разрушена е само входната порта.
Това е станало от български снаряд през 1955 г., когато артилерийският полк в Крумовград при едно учение използвал крепостта за мишена.
В аналите на византийските хроники е отбелязан един трогателен случай на хуманността на командира на българския граничен отряд в тази крепост.
През 1345 г. по време на гражданска война в съседна Византия през зимата избухнал глад в Димотика. Византийците изпратили въоръжен продоволствен отряд. Настигнала ги снежна буря и във виелицата византийците се загубили и пресекли българската граница. Обкръжени били от българските граничари и се предали. Българите ги откарали в Лютица, където по заповед на командира ги стоплили, нахранили, натоварили мулетата им с храни и ги екстрадирали. Не им предложили обаче статут на бежанци.
Националният исторически музей преди десетина години започна разкопки в крепостта, напомня проф. Божидар Димитров.
Петя Стоянова, източник: big5.bg
AFISH.BG
