• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Отдавна е ноември в моята душа!”

afish by afish
27 November 2017
in Поезия
0
„Отдавна е ноември в моята душа!”
0
SHARES
22
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

НОЕМВРИ

Листа с цвета на скръб и гнила плът
валят над мойте равнини, валят,
с цвета на мойте сълзи и на мойта скръб валят – засипват
сърцето в пустата ми гръд.

Увило с облачни парцали
окото си изтекло,
на битка с бурята мучаща слънцето се е обрекло,
на битка – слънцето с око изтекло.

Отдавна е ноември в моята душа!

Над мътни локви няколко върби с оголени стебла
и корморани от мастило и мъгла,
и после крясъците им, унилите им крясъци витаят
и – монотонни – пак попива ги безкраят.

Отдавна е ноември в моята душа!

О, листите, които падат
и падат;
и този дъжд в безкрая, този дъжд,
и този вик един и същ
вдън моята душа!

 

Емил Верхарн със съпругата си Март Масен

ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Под зимното небе, забулено в мъгли,
напукват се от студ полетата обрани;
тук-там по хълма сняг успял да навали
и зъзне въздухът от крясъка на врани.

И дращят храстите наред – като че ли
са грозни харпии, от злоба обладани,
и шума дрипава в нозете шумоли,
и май ковашки чук звънти в тъмите ранни.

О, зимният безкрай! Отново в плен ни хвана –
душата стяга той в прегръдката си здрава;
и звън довява пак студеният ветрец:

в съседното градче пресипнала камбана
звъни натрапливо и всички известява,
че тая вечер там заравят пак мъртвец.

 

ЕСЕНЕН ДЕН

Да, твойта скръб е моя, о, подранила есен!
Елите пак се гънат под северняка бесен;
и листи – златни люспи, и листи – пръски кръв
по валози мъхнати, в блатата… И – какъв
кошмар! – гората рони не сълзи – мойта кръв.

Да, твойта скръб е моя, о, подранила есен!
Плющи в нощта пороят, от вятъра понесен,
и бие, гъне, кърши, очите им избол,
лещаците край пътя изрит, във всеки дол…
Ръце – ръцете мои – е вдигнал храстът гол.

Да, твойта скръб е моя, о, подранила есен!
И нещо долу скърца из коловоза тесен,
скрипти в чакъла мокър с ръждясал колесник
и жали се тъй както гората в тоя миг…
И вик, в далечината заглъхнал – моят вик.

© Превод от френски: Кирил Кадийски

AFISH.BG

Tags: емил верхарнстихотворения
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist