CON AMORE
Маргарита Петкова
Пръснах си луничките
върху раменете ти,
като слънчев прах поръсиха те целия.
С устни ги догонвах –
бягаха, проклетите,
и не ги събрах от вторник до неделя.
А снегът в косите ти
ме засипа грешно
първо до колене,
после до очите.
С устни го ловеше,
с устни го топеше –
нищичко от мен да не остане скрито.
Имаше разсъмвания
с цвят на зряла праскова –
стичаше се сокът им сладостно по бузата ми.
Залезите ласкаво
по гърба ти драскаха,
а луната спеше на масата, до блузата ми.
После се преместваше
бавно върху джинсите ти,
искаше нахално да се свре в постелята.
Няма ми луничките,
няма ти снежинките…
Да се чуди Господ
как сме още цели!
AFISH.BG
