ИНДИЙСКА СЕРЕНАДА
От сънища нежни за теб
аз тръгвам среднощ, заслепен;
ветрецът повява без глас,
припламват звездите над мен.
Аз тръгвам среднощ, заслепен,
и някаква сила незрима
не зная как води ме пак
към твоя прозорец, любима!
Сред черния, тихия мрак
замира последният лъх,
и както се стапя сънят,
тъй стапя се горският дъх.
А славеят мре от копнеж
до тази, която обича.
Така ще умирам и аз,
когато пред теб коленича!
Аз падам! Любима, ела!
До себе си ти ме вдигни!
И дъжд от целувки излей
над моите бледни страни!
Сърцето ми бързо тупти
и сякаш навън ще се блъсне!
О, силно притискай го ти,
додето най-после се пръсне!
© Превод от английски: Цветан Стоянов
AFISH.BG
