Името му излиза на преден план в американската киноиндустрия през 1956 година, след участието в продукциите „Кралят и аз“ и „Десетте божи заповеди“, за първата от които е удостоен с награда „Оскар“ и „Златен глобус” за ролята си на Монгкут, краля на Сиам. От тази роля Бринър възприема визията с голо обръсната глава, която се превръща в негов характерен стил през годините. През 1960 година образът, който си е изградил, се присъединява към култовата компания на множеството бележити актьори в „Великолепната седморка”, който филм е сред най-великите уестърни в историята на киното.
А пътят на Юл изобщо не е постлан с килим от рози. Роден като Юлий Борисович Бринер във Владивосток, след като баща му Борис напуска семейството си, майката Мария взема малкия Юл и сестра му Вера и се преместват в китайския град Харбин, където двамата посещават училище, ръководено от YMCA („Младежка християнска организация“). През 1934 година семейството се премества в Париж и там той през Втората световна война Бринър работи като френскоговорещ радиоговорител към американския „офис на военната информация“, разпръсквайки пропаганда към окупираната част от Франция. През 1941 година отпътува за САЩ, за да учи при играещия преподавател от руски произход Майкъл Чехов, с чиято театрална трупа Бринър тръгва на турне из щатите. Славата го спохожда на 35 години. И го следва дори след смъртта му на 10 октомври 1985 г. И да, той е толкова висок връх, че друг актьор не може да заеме мястото му.
AFISH.BG
