Гершуин е едва на 26 години, когато създава „Рапсодия в синьо“. Тя е представена същата година с диригент Пол Уайтмън и в изпълнение на автора. След това пиесата постига световна слава и се превръща в класическо произведение за американския джаз. А Гершуин в един от най-популярните американските композитори. Той е роден на 26 септември 1898 г. в Ню Йорк, Бруклин. С композиране започва да се занимава под влияние на Ървин Бърлин.
Гершуин екпериментира с джаз и класика
Първата си оперета „В осем и половина часа“ създава през 1919 г., но слава му донася „Ла, ла Люсил“ (1920 г.). Освен „Рапсодия в синьо“, през 1924 г. създава оперетата „Лейди, бъдете добра“ и няколко песни. Следват Концерт за пиано и оркестър във фа (1925), симфонията-поема „Един американец в Париж“ (1928), „Кубинска увертюра“, „Втора рапсодия“ и операта „Порги и Бес“ – първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Гершуин умира на 11 юни 1937 г. в Ню Йорк.
Произведението става хит веднга след премиерата си на 12 февруари 1924 г.
Идеята за едно от най-известните произведения на ХХ век – „Рапсодия в синьо“, идва на Гершуин след посещение на изложба, на която картините са основно в сини тонове, твърди легендата. Но желанието да се занимава с музика на Джордж (с истинско име Янкел (Яков) Гершович) се проявява още в детството. Стимул да напише своя собствена музика му дава работата в нюйоркски магазин за музикални инструменти, когато трябва да свири до изнемога чужди мелодии. Затова решава да напарви крачка напред и да създаде своя собствена. Скоро в кръга от бродуейски музиканти Гершуин си спечелва репутация като автор на редица хитови песни и дори композира малка оперета – „В осем и половина“.
Талантът на Гершуин не се ограничава с музиката
Тази оперета привлича вниманието на Пол Уайтмън, популярен в началото на 20-те години музикант и диригент. Той е този, който поръчва през 1923 г. на младия 25-годишен син на еврейски имигранти Яков пиеса в „новия“, както самия той се изразил, стил. Тя трябвало да комбинира лекотата на популярния джаз и тежестта на класическото звучене – още тогава някои джаз музиканти се опитват да се отърват от комплекса за малоценност пред т. нар. високо изкуство.Изборът на Уайтмън не е случаен – той някак предусетил, че Гершуин ще е най-подходящия кандидат за смели и нестандартни експериментиза сливане на два музикални жанра.
Композиторът на корицата на сп. “Тайм” през 1927 г.
За ужас на хаотичния Джордж той бързо забравил за своята поръчка и си спомнил за нея едва три седмици преди концерта, след като видял в Ню Йорк уличен плакат за представленията на оркестъра на Уайтмън, на който било отбелязано и новото съчениение на Джордж Гершуин. Така, обзет от паника, но и творчески порив, Гершуин забързал към пианото и написал пиесата, която става хит веднага след световната си премиера на 12 февруари 1924 г. Ето така се раждат незабравимите световни мелодии…
Джордж Гершуин и Пол Уайтмън
Но не стига само стечение на обстоятелствата, трябва и талант. Както отбелязва музикалният критик Дамрош: „Много композитори обикалят около джаза като котка около купа с топла супа, чакайки, докато тя поизстине… Джордж Гершуин… направи чудо. Той бе принцът, който хвана Пепеляшка за ръка и открито я обяви на света като принцеса, за ярост на завистливите ѝ сестри…“.
Челна снимка: Джордж Гершуин написва “Рапсодия в синьо” за три седмици
AFISH.BG
