Ървинг Стоун е американски сценарист и писател на бестселъри в жанра романизирана биография и исторически роман. Писателят се опитва да вмъкне нова динамика на биографичния жанр, да го насити с драматизъм и емоция, като едновременно го подплати с данни и факти от живота на героите, с вярно описание на историческата реалност, и така да получи ярки и задълбочени портрети, които да завладеят вниманието на читателя.
Ървин Стоун
През 1960 г. е удостоен с почетната степен „доктор хонорис кауза“ от Калифорнийския университет в Бъркли.
Ървинг Стоун умира на 26 август 1989 г. в Лос Анджелис, Калифорния.
Парадоксално е, че 591 година преди деня на смъртта на писателя, геният Микеланджело Буонароти получава поръчка да извае своята несравнима скулптура „Пиета”, единствената си творба, която е подписал.
“Пиета”, детайл
AFISH.BG свърза тези два факта и предлага на своите читатели откъс от книгата на Ървинг Стоун „Страдание и възторг”, описваща живота и творчеството на Микеланджело, откъс, който разкрива избистрянето на идеята за „Пиета”:
„Още първото му желание беше да сътвори майката и сина сами в света. В кой миг бе възможно Мария да е поела своя син в скута си? Може би след като войните са го положили на земята и докато Йосиф от Ариматея е бил при Пилат Понтийски да моли за тялото Исусово, Никодим е правел своята смес от смирна и алой, а другите са се прибрали по домовете си, да оплакват загубата. Тези, които биха гледали завършената Пиета, щяха да играят ролята на останалите присъствуващи от Библията. Те щяха да усещат какво изживява Мария. И никакви ореоли, никакви ангели. Само двете човешки същества, които бог бе избрал.
Той чувствуваше отблизо Мария, след като толкова дълго бе размишлявал върху началото на нейния път. Сега, изтерзана, тя беше крайно жива във въображението му; синът й бе мъртъв. При все че по-късно щеше да възкръсне, в този миг той бе наистина мъртъв и изражението на лицето му трябваше да показва какво е изживял на кръста. Затова в скулптурата си Микеланджело не биваше да дава израз на чувствата на Исус към майка му; само чувствата на Мария към сина й. Отпуснатото тяло на Исус трябваше да бъде бездейно, очите — затворени. Връзката с него щеше да се осъществява само от Мария. Микеланджело намираше, че така трябва да бъде.
За него бе облекчение да премине към техническите проблеми. Щеше да направи Христос в естествена големина, но как Мария щеше да държи своя син в скута си без съотношението между двете фигури да изглежда неестествено? Неговата Мария щеше да бъде с тънки крайници и деликатни пропорции и въпреки това трябваше да държи този голям мъж тъй сигурно и убедително, както би държала дете.
Имаше само един начин да постигне това: като опитва, като рисува детайли и скици, чрез които да търси в най-отдалеченото кътче на ума си творчески идеи за предаването на своя замисъл.”
© Ървинг Стоун, „Страдание и възторг”
© Превод от английски: Тодор Вълчев, Сидер Флорин
AFISH.BG
