*
Има време да тръгнем.
Има – още е лято.
Още дните са дълги,
а пък нощите – кратки.
Още пъстра е гарата
и луната е кръгла.
Още пясъкът пари
мойте глезени смугли.
Още август на власт е –
подивял и разкошен.
Още две водорасли
са ми гривна и брошка.
Светя цялата още
на солта от седефа
и съм хубава рошава,
без обувки и дреха.
Още синьо и златно е
на очите ми в ъглите.
Още миг, но е лято.
После можем да тръгваме.
© Маргарита Петкова
AFISH.BG