• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Цитати

„Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!”

afish by afish
3 June 2017
in Цитати
0
„Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!”
0
SHARES
45
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Тя не е завършила актьорско айсторство, родена е с таланта си. Навремето един професор във ВИТИЗ разказваше, че първото нещо, което искал от своите студенти, е да напишат по пет имена на най-големите според тях съвременни български актьори и актриси. При актьорите им се получавало навалица в класацията – то Черкелов, то Гец, то Кабакчиев, Чапразов, задължително Карамитев, Стефан Гецов, Калоянчев, огромни до един, а при жените всички пишели веднага Невана Коканова и захапвали химикалката в дълбок размисъл.

Учителката в “Най-добрия човек, когото познавам”

Да, първата дама на българското кино си остава първа и ненадмината. Легенда приживе. Легенда завинаги. И не само като Ирина в „Тютюн”, ролята за която самият Димитър Димов тропва с крак, че или тя, или никоя друга е „неговата” Ирина. И от най-малката роля Невена Коканова правеше филмът да се върти около нея. Като Тинка от „Момчето си отива”, например, където почти няма реплики или снахата в „Дърво без корени”.

Лиза в “Крадецът на праскови”

Универсална актриса – от драматичната Мария в „Обич” или Невена в „Спомен за близначката” до комичната голяма етърва в „Дами канят”. Беше на щат в Сатиричния театър, а ни подари Лиза в „Крадецът на праскови”, подари ни забранената любов на своята героиня и своята собствена – също толкова обречена, истинска и вечна. Да, любовта, която избухва между Невена и сръбския актьор Раде Маркович винаги ще съпровожда Коканова в спомените за нея като една от великите световни любови. Тия, най-големите, и затова – невъзможните. Любов в седем години тайности и откраднати мигове и 40 години в писма. Раде Маркович се развежда веднага след снимките на „Крадецът на праскови”, Коканова остава вярна на дълга си.

Ирина в “Тютюн”

До края на живота си носи тази любов и продължава да снима филм след филм. Първите дами обикновено плащат високи цени с личния си живот. На 22 юли 1979 г. съпругът на Невена, режисьорът Любомир Шарланджиев, напуска този свят. 15 години, след като тя е срещнала Раде, когото ще обича до края на живота си през 2000 г.

Тинка в “Момчето и отива”

Тя си отиде тихо, приела кръста и рака си с достойнството, което винаги е й е било присъщо. Вродено. Достойнството е като таланта – или се раждаш с него, или… При Невена „или” нямаше. Тя беше винаги категорична.

Ето нейни размисли, които доказват чистата й достойна личност:

„Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.”

„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.”

„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!”

„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот.”

„Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.”

„Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.”

„Аз съм артистка, животът е моето хоби.”

AFISH.BG

Tags: невена коканова
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (875)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist