ПРЕДЛОГ
Валя. А после след мъглата
такова слънце гръб изви,
че по поляната росната,
сред позадрямали треви
надигнаха се манатарки –
джуджета с шапки под дъба,
и гъби-булки в рокли ярки,
сърнели със чадър ръбат,
печурки – малки бели топки
с кафяво-розови поли.
Тук слагам вече кратки скобки –
дано и днес да не вали!
Да идем двамата за гъби –
ти – най-красивата жена
и аз – старикът непоръбен –
сред есенната тишина.
Такова слънце гръб извива…
А гъбите ще са предлог –
да види как сме с теб щастливи
сами сред къра, само Бог.
СЕЗОНЪТ ЛЮБОВ
Цъфти, животе! В устните си вплитай
усмивките на слънчевия ден!
Октомври е. За мене кой ще пита?
Най-често лятото ти свършва с мен.
И смях разливай! С друг ще бъде лято!
Аз често тъй, през сЪлзи те живях.
Но има в теб един сезон, когато
в сълзѝте ми живее твоят смях.
ВАЛЕ СПАТИЯ
Засвири есента ми през комина.
По ставите заскърца ревматизъм.
И лятото – последен щърк замина
към своя юг – с износената риза.
Денят ми с грамофонен глас застена
с бръждящи и повтарящи се звуци
през близките – в редица построени
пробити и ръждясали улуци.
И летният ми миг така отмина,
че сякаш и животът се изниза.
А целзият – от раз, ей тъй се срина,
помъквайки и моя оптимизъм.
И спря светът – за мене със магия
да вади от ръкава дама пика.
Но скритото вале съм аз – спатия.
Каре от дами мога да извикам.
© Николай Дялков
AFISH.BG
