СЪРДЕЧНА ОРБИТА
Между Венера и Сатурн,
между любов и меланхолия,
обличам в думи своя ум,
ала сърцето ми е голо.
Сърцето ми само кръжи
като планета независима.
Раняват го безброй лъжи,
но раните го правят истинско.
Аз може нещо да река,
а то изпраща ми сигнали:
Не е така? Защо така?
Недей да влизаш в чужди файлове!
Загледам ли се по жени,
то пита: “Чувството къде е?”
Старея аз от новини.
А то от спомени младее.
Между Венера и Сатурн.
Лети дори към Андромеда…
А долу моят земен ум
с опушено стъкло го гледа…
© Георги Константинов
AFISH.BG
