ВЕРИГИ
Обикнах всичко аз и вече съм разбит,
защото умножих сам мойта мъка тайна;
със нишчици безброй духът ми е обвит
и свързан с всяка вещ в природата безкрайна.
Мен всичко ме влече с еднаква власт и чар,
правдивото с лъчи, незнайното с тъмите;
до слънцето от мен протича златен дар,
копринени конци ме свързват със звездите.
С размерения глас ме песента хвана,
и роб ме нежността направи на цветята;
за моя взор ярем усмивката стана,
целувката сторих верига за устата.
На тези връзки рой животът ми трепти,
и роб съм на безчет неща от мен любими;
и щом дори ги лъх докосне и смути
изтръгват се от мен частици неделими.
РАЗБИТА ВАЗА
Вазата с умираща върбина
удар от ветрило я рани;
ударът безшумен в миг отмина,
никой в него не се осъмни.
Ала тая първен лека рана
нежния прояждаше кристал,
и макар невидима остана,
но обгърна бавно съда цял.
Свежата вода от там изтече,
няма сок във нейните цветя;
никой в туй не се съмнява вече,
спри, от удар е разбита тя!
Често тъй ръка от нас любима
вярното сърце ранява в миг;
после то се къса в скръб незрима,
крей на любовта цвета велик.
Здраво за тълпата многоока,
сеща то как расне и гори
раната му тънка и дълбока;
то от удар е разбито, спри!
© Превод от френски: Йордан Ковачев
AFISH.BG
