ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те.
Аз вече ти го казах с вятъра,
играещ кротко в пясъка като зверче
или ураганен като звук от орган.
Аз вече ти го казах с обедното слънце,
което позлатява младите тела
и се усмихва в най-невинните предмети.
Аз вече ти го казах с облаците –
чела на скръбници, подпрели небосвода,
тъги, отлитащи в безкрая.
Аз вече ти го казах с ручея кристален –
лъчист живот там бди над сенчестото дъно;
аз вече ти го казах със страха,
аз вече ти го казах с радостта,
с омразата, с най-страшните слова.
Аз вече ти го казах със цветята –
създания ефирни и прозрачни,
които в миг от свян поруменяват.
Ала за теб това е нищо:
там, дето свършва нашият живот,
бих искал със смъртта да ти го кажа;
там, дето свършва любовта,
бих искал със забравата да ти го кажа.
© Превод от испански: Петър Велчев
КЪДЕТО ОБИТАВА ЗАБРАВАТА
Искам – сънливо желание –
Да вкуся най-леката смърт
В заскрежени гори и морета
Без да знам като дъх да отмина.
Искам смъртта във ръцете си
Като плод пепелив и припрян
Като крехкия рог светлина,
Който се ражда през зимата.
Искам най-сетне да изпия горчилката далечна
Искам да чуя сънищата и сред звън на арфа,
Докато чувствам как полека вените изстиват,
Защото може да ме утеши само студенината.
Ще умра от копнеж,
Ако неуловимият копнеж смъртта си струва;
Жив от копнеж, без себе си самия,
Без да се будя, без да си припомням
Там, на луната, сред студа изгубен.
© Превод от испански: Стефка Кожухарова
Със семейството си в Севиля, 1900
НЕ КАЗВАШЕ НИ ДУМА
Не казваше ни дума,
Приближаваше само въпросително тяло,
Защото не знаеше, че желанието е питане,
Чийто отговор не съществува,
Лист, чийто клон не съществува,
Свят, чието небе не съществува.
Тъгата си проправя път през костите,
Завръща се по вените,
Докато се отвори в кожата,
Фонтани от сън,
Въплътени във въпрос, отправен в облаците.
Едно докосване мимоходом,
Бърз поглед сред сенките,
Са достатъчни да се сцепи на две тялото,
Жадно да приеме в себе си
Друго тяло, което да сънува;
Половина с половина, сън със сън, плът с плът,
Сродни по фигура, сродни в любов, сродни в желание.
Макар да е само една надежда,
Защото желанието е въпрос, чийто отговор не знае никой.
© Превод от испански: Рада Панчовска
AFISH.BG