На 88-годишна възраст си отиде легендата на френското и световно кино Ален Делон
„Ален Делон почина в дома си в Души, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на децата на актьора – Ален Фабиен, Анушка и Антъни. Те помолиха да бъде уважено личното пространство на семейството „в този изключително болезнен момент на траур“, съобщи Le Figaro.
Ален Делон освен актьор беше и режисьор, певец, сценарист и продуцент. Роден е на 8 ноември 1935 година в предградие на Париж. През 1957 г. започва изключително успешният му път в Седмото изкуство. Най-успешните му роли в „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Червено слънце“. „Двама мъже в града“, „Под яркото слънце“. „Непознатият и „Господин Клайн“ също са емблематични превъплъщения на Ален Делон, който се снима в повече от 90 филма.
За него „Льо Монд написа: „На първо място беше човек преди да е артист“.
Делон бе носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г., както и на редица почетни награди като „Златна палма“ на фестивала в Кан за приноса си към киното. Кавалер е на Ордена на почетния легион през 1991 г.
Той е сред най-популярните актьори във френското кинo. Участва във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно.
AFISH.BG ви предлага няколко извадки от интервюта на Ален Делон за жените, киното и годините:
„Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш, казва той. Разбира се, винаги ме е удивлявала тяхната убеденост, че вечната любов съществува. Тя е възможна, но само ако единият от влюбените не е между живите. Нищо не е вечно. Винаги се намират обстоятелства, които да убият любовта.”
◊
„През целия си живот съм правил всичко заради другия пол. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но, уви!”
◊
„Казват, че и най-голямата любов умира след три години. Мисля, че за всяка двойка „гаранционната възраст“ на чувствата е индивидуална. Например със съпругата ми Мирей Дарк живяхме в хармония и се обичахме 15 години. Понякога размишлявам струва ли си да се върнеш към стара любов. Когато бях млад, не би ми хрумнало подобно нещо, но сега се замислям и ми се струва възможно. С Розали също живяхме 15 прекрасни години. Признавам, че моят навик да бъда до болка откровен я изкарваше от нерви. А пък мен ме дразнеше бърборенето на приятелките й.”
◊
„Приятел? Това е някой, на който можеш да телефонираш в три часа сутринта, да му кажеш, че току-що си извършил престъпление, а той ще ти отговори само: „Къде е трупът?”
◊
„Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите. Парите са средство да постигнеш целите си. Те никога не са падали при мен от небето. Затова ги ценя. Случва се да давам пари в заем или просто да помогна на някой нуждаещ се, но избягвам да говоря за това.”
◊
„Най-добре правя три неща: работата си, простотии и деца.”
◊
„Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена. Не, не говоря за Роми Шнайдер. Тя беше прекрасна, но с нея живеехме в различни измерения… Но не бих позволил да си отиде от мен майката на двете ми по-малки деца – Розали ван Бремен. Тази удивителна жена ме дари с най-голямото щастие в моя живот – дъщеря ми Анушка и сина Ален Фабиен. Болно ми е, че се разделихме. Но животът ни поднася неприятни изненади.”
◊
„Съвременното кино не ми е по вкуса. Малко са режисьорите и актьорите, които са истински професионалисти. Неудачници много, а таланти малко. Просто ми е скучно да гледам новите филми. Много съм преживял в живота и на снимачната площадка. Днес ме ужасява старостта. По-точно не тя, а омерзението да се чувствам безпомощен. Надявам се тежките болести да ме подминат.”
◊
„Когато се погледна в огледалото, мисля за младостта. Понякога ми се струва, че съм дал прекалено много интервюта. Омръзна ми да говоря за себе си. Дори ми се струва, че журналистите са измислили целия ми живот. Всеки човек има право да прави заключения, смятам за нормално пресата да се изказва за мен както желае. Всички факти от живота ми са известни, но ми е трудно да кажа коя част от него е била най-щастливата. В един период съм се чувствал свободен, в друг – любим, в трети – успял, казва актьорът. Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си. Затова не мога да отговоря на въпроса каква е разликата между „живея“ и „съществувам“.
◊
„За актьорите и държавните глави няма пенсионна възраст.”
AFISH.BG
