АКРОБАТКАТА ЧАКА ДЕТЕ
Преди да роди: тя моли зеления клоун
да храни сребристите птици.
Кенгуруто
от деца разбира.
Ще разпита кенгуруто.
О, ето акушерката: безшумно
мълви устата й, безшумно
милват я косматите й цигански ръце.
О, цяла от любов горя. Пламти
и се откъсва мъничкото ми сърце.
Да свирим, нали днес е ден за отдих.
Нека лудува жълтият орган: свирете
буйните си песни — само не и
гладиаторския марш.
ПИЯНА ГОРА
Не само че дърветата израстват в небесата —
сега и катеричките дори се смеят
и мятат лешниците в космоса.
Да питаме
докъде ще стигне лудорията —
възможно е
гората да поеме на четири нозе пряко града:
Какво ще сторим
ако тя разстрои плана за доставка на ковчези
и ни покаже като ощетени, че някоя дъска ни хлопа.
ШЕСТОСТИШИЕ
Това е първият ми стих.
С втория започва моята поема да расте.
Ако продължавам тъй, ще стигна скоро края.
За това ще ми помогне и четвърти стих. (Благодаря, четвърти стих!)
Съдията-изпълнител, вметвам, снася в кукувичето гнездо яйцата си.
Така, привърших работата си и лягам да поспя.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
