ИЗ „СРЕДНОЩ”
О, душо! О, сянко мила!
О, майко моя! О, блага сила!
Много години хала ме бруси,
много горчиви истини вкусих;
много трепера гръдта ми клета,
хорска жестокост къса сърцето;
много се каях, много съм грешен,
често теших се с ада небесен;
много горчиви чаши гаврътнах,
залъци много в сълзи преглътнах…
О, майко, майко! О, сянко мила!
Откакто, майко, не съм те виждал,
никакво добро не съм и виждал…
Може би мислиш: Той си добрува,
щом туй тъкане тихо не чува,
паякът дето нишката ниже
върху тавана, черен от грижи.
„Ти си сред хора, сред ближни люде…”
Но зле е, майко, сред тези юди –
злоба подручка с пакост пътува,
с тях завистта се братски ръкува,
а пък лъжата там избуява,
дето ги води подлост лукава;
ласка им служи, клюка ги храни,
те са задружни само в измяни…
О, майко, светът е зъл и малък,
животът, майко, много е жалък!
© Превод от сръбски: Иван Коларов
AFISH.BG
