ХРИСТО БОТЕВ
Там, над Враца, на Балкана
той лежи и досега —
на гръдта със жива рана,
във гръдта — с една тъга.
Рана мъжка, рана люта,
рана, колкото звезда.
Рана, но не от барута —
от самата свобода.
А тъгата… Ах, тъгата
като врана го кълве…
— Сестро, де е Караджата?…
…Духат бесни ветрове.
Падат зими зли и диви,
падат истини, лъжи.
Между вълк и самодива,
баладичен, той лежи.
Легендарно неизвестен.
Стар — преди да е живял.
Своите безсмъртни песни
даже в книжка не видял.
Той лежи, лежи в Балкана —
най-големият от нас.
А ний — още малчугани —
се боричкаме за власт.
Правим кариери, книги,
вдигаме пазарски шум…
А пък нему си му стигат
Вола и един куршум.
Те му стигат, за да може
да прошепне с глас висок:
„О, мой боже, правий боже!“
и той сам да стане Бог.
© Дамян Дамянов
ВЕРУЮ
Може това да са хъшовски мисли –
всички ви искам светли и чисти!
От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако целуваш земя и жена –
с огнени устни целувай!
Нямаме право да любим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако враждуваш – не с дребна вражда,
ако заплюваш – с кръвта си заплювай!
Нямаме право да мразим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Още са нужни мъжки сърца,
още България за правда жадува.
Нямаме право да умрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
© Рашко Стойков
Баладично писмо
Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.
Робува си роба робията.
че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.
Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попиваше.
Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.
И сбъднах молитвата. Спяха телатани –
парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
– Ще възкръснат ли в Българско живите!
Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали –
двеста неми зловещи камбани.
По мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.
© Балчо Балчев
AFISH.BG