* * *
Все по-страшна, по-безлюдна,
свежа зима заблестя –
или с цитра, или с лютня
грабваше ума ни тя.
Денем, нощем – всеминутно
отмаляваше в любов
тази цитра, тази лютня
там, под снежния покров.
О, сърце – врабченце скрито,
сгряно бе от слънце ти,
може с лютня, може с цитра –
няма разлика почти.
. . .Ако дойдат дните трудни,
клетви, останете в нас:
ни на цитри, ни на лютни
свири гаснещата страст.
Стига! И сълзата бистра
ще преглътна – да горчи!
Тази лютня, тази цитра
в мен до края ще звучи.
УРОК
С космос, морета и суша
аз се отричам (не слушай
и възразявай!) от теб.
Как?
Ти повярва ли?
Стига!
Болката в мен се надига –
ама че избор нелеп!
Сякаш ме е осенило
чудото – не “висша сила” –
мъка е,
срам,
тегота
и съпротива потребна.
Няма от шапка вълшебна
да излети любовта!
С Рима Казакова
* * *
На дъжда опрощавам греха!
Есента днес ще види отвънка
как показва се, расне в мъха
рижо-перлена малка припънка.
И сама
на балкона ръждив
ще прозра аз в мъглицата синя:
този бор, този свят уродлив
е красив като детска картина.
Щом е тъй –
вече край, суета!
Край на хленч и на мрачни идеи!
Аз живея,
старея, раста,
от горчива любов хубавея!
© Превод от руски: Светлозар Жеков,
„Арсений Тарковски и други руски поети”
AFISH.BG
