Гена Димитрова бе сред българските творци, в които се влюбваха не само познавачите на оперното изкуство. Прочутото сопрано бе толкова земна и непосредствена в общуването си на и извън сцената, че нямаше как да бъде в графата „недосегаема”. Тя просто беше неповторима. В това убеждава зрителите и документалният портрет импресия „Обич за Гена”, който преди броени дни спечели първа награда в категорията „Концерти и спектакли” от шестия Международен фестивал на музикалния филм „Николай Гяуров”, който по традиция се провежда във Велинград.
Ако все още не сте гледали лентата на Димитър Сотиров, но се прекланяте пред таланта и паметта на Гена Димитрова, можете да наваксате пропуснатото на 13 и 27 септември. Филмът ще бъде прожектиран от 19,30 часа в столичния „Сити Марк арт център” (бивше кино „Левски”).
69-минутният музикален портрет, заснет от оператора и продуцент Милена Стойкова, е посветен на 75 г. от рождението на Гена Димитрова. На екрана виждаме знакови изпълнения на драматично сопрано на сцени по целия свят, включително „Арена ди Верона”, „Ла Скала”, „Метрополитън”, Нагоя, София, Неапол, Плевен…
Във филма звучат арии и дуети из опери на Верди, Пучини, Маскани и Джордано, които се редуват със спомени за Гена от нейни приятели и колеги. Невероятно е усещането да чуеш от първо лице коментарите на големи творци като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Фиоренца Косото, Роберто Скандюци, Курт Ридъл, Бруна Балиони, Александрина Милчева, акад. Пламен Карталов, Уго де Ана, Михаил Ангелов, Маурицио Модуньо, Александрина Пендачанска, Анна Томова-Синтова, Лучана Д’Интино…
За първи път се показват и уникални кадри с оперната легенда, заснети зад кулисите, по време на репетиция с партньори като Никола Мартинучи и Джузепе Джакомини. Виждаме „земната” Гена как общува с обич и чувство за хумор със свои приятели и близки. Показани са и вълнуващи моменти като награждаването на именитата българска оперна прима и италианския режисьор Франко Дзефирели в Торе дел Лаго с престижната награда „Пучини”. Въпросът, който обаче все още ме измъчва, а защо маестро Дзефирели не е написал и дума за Гена в своята иначе прекрасна автобиографична книга. Пожелавам на авторите на филма един ден да намерят и този отговор.
На заглавната снимка – кадър от „Обич за Гена”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
