Провинцията не прощава
Провинцията не прощава, да прощавате.
Нагледах се на жалки премиери
и кратки роли.
после зад кулисите
суфльорите редяха оправдания.
От режисьор до слабите му ангели
са само осем малки без салата.
Провинцията не прощава. Колко жалко,
че с теб врачуваме почти на пъпа й.
Ти продължаваш да мечтаеш и сънуваш,
че не минават никакви големи кораби,
а само бабички и мрежи с праскови.
Във стъпките си влачат отчаяние,
повличат ни и нас със теб подире си…
Провинцията не прощава, да прощавате.
Дори и факта, че не си отидохме.
Мъжко хоро
Мъжко хоро. Трепери земята.
Висва небето. Ще пада.
Виждам ги всичките. Непознати.
Ангели слезли във ада.
Всичките праведни до греховност.
Няма един невинен.
Точно такива ще ги запомня.
Ако е кръв – да е вино.
Сключено стъпват. После натрисат.
Ако е мъка – да никне.
Пътят на Господ в небесния списък
води съвсем до никъде.
Летят ли, стъпват ли? Черни ангели.
Ад от криле и кости…
Мисля си: Този последният знае ли,
че не е демон. Апостол е.
Стъмнил се е. Не гледа. Стръмен е.
А само въпрос на сричка е
и след потопа да се разсъмне…
И …да ми стане всичко.
Писмо от горния свят
Ти си стой на земята, защото за Рая е рано.
А пък аз ще ти пиша писма от горния свят.
Тук е хубаво. Господ си купи пиано.
И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.
Нощем с всичките ангели тайно и аз навестявам
една кръчма във ада и пием уиски със лед.
После псуваме адски и никой от нас не признава,
че му иде да скочи зад небесния парапет.
Ти си стой на земята. Тук те няма записан в тефтери.
Нали знаеш, че първо това проверих.
Никой никой не чака зад райските двери.
Ще ти пращам писма и по някой несмислен бял стих.
Стой си там. Не пиши, че животът изтича.
За това ми повярвай. И не питай какво още знам.
Не те чакам да дойдеш. А не чакам, защото обичам…
Драсни няколко реда набързо, когато си сам.
AFISH.BG
