• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Интервю

Нона Йотова: Не харесвам театъра на улицата – харесвам театъра на храма

afish by afish
7 August 2016
in Интервю
0
Нона Йотова: Не харесвам театъра на улицата – харесвам театъра на храма
0
SHARES
5
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

– Нона, днес рожден ден има Стефан Цанев. Става на 80 години. Знам, че се познавате и сте приятели – разкажи нещо за тази ваша дружба.

– Със Стефан се познаваме от 20 години, сиреч доста отдавна. Първата ни среща бе сравнително случайна. Той имаше представяне на сборник от свои творби, а мен ме поканиха да изпея една песен по повод това събитие. Горе-долу по това време се бях запознала и с Богомил (съпруг на актрисата Богомил Бонев, б.а.) Така съдбата ми отреди двоен празник. Празник, в който всички вкупом станахме приятели. Приятели и до днес. Иначе още като студентка едно от любимите ми стихотворения бе именно негово. Още оттогава обожавам Стефан Цанев и като поет, и като драматург, и като писател.

Вече 20 години имаме прекрасно приятелство, макар и да не се чуваме всеки ден. Но като се видим с него и с Доротея, всички се прераждаме. Цялата ни дружба се преражда. Тази година например, докато с Богомил и колеги обмисляхме кой да бъде официален гост на театралния фестивал в Разлог, решихме, че е съвсем естествено именно Стефан Цанев, да бъде човекът и лицето на форума за 2016-а. Предложихме му, той се съгласи и последва голям успех. Както за нас, така и за фестивала. Надявам се и за него. Защото наистина хората много обичат Стефан Цанев!

Помня ясно как докато се разхождахме, млади хора го спираха и му искаха автографи, правиха си снимки с него. Стефан Цанев е голям и това бе поредното доказателство в тази посока. Направи ми дори впечатление, че 16-17-годишни момичета му казваха колко много го харесват и обичат.

– Доротея също бе официален гост на фестивала…

– Така е. Доротея също е прекрасен приятел и актьор, съвсем заслужено получил и получаващ народната любов. Има един клип в YouTube към моята песен „Ке те молам” с Теодосий Спасов, заснет по филма „Шибил” от 1974-а. Пуснах го на страницата си във Фейсбук, защото открих уникално съчетаване на енергии между нас. Бяхме заедно и много говорихме. Истинската уникалност на преживяването обаче се съдържаше в самото присъствие на Стефан в Разлог. Може би това бе и най-силното присъствие на гост във фестивала до момента. Накратко, Стефан Цанев е  много, много харизматична личност.

– Прочетох, че днес си го поздравила във Фейсбук.

– Да, макар и кратко. Написах просто „честит рожден ден на Стефан Цанев“, защото за личност като него, всичко друго би звучало незначително. Той е просто Стефан Цанев. Щастлива съм, че и днес толкова хора публикуват неговите стихове.

– Добре, кажи нещо и за теб – как си?

– В синьо безвремие съм. Лятно ми е. Обичам да забравям за времето и неговата безмилостност. От друга страна, непрекъснато мисля за работа, а истината е, че работата ми липсва много. Такъв човек съм – работохолик. Непрекъснато мисля за издаването на новия ми албум, посветен на книгата със стихове на моята майка.

– Били ли са публикувани досега?

– Никога. И това е жалко за публиката, защото мама е страхотна певица и поетеса. Има една песен, казва се „Рила и Пирин”. Много хора я мислеха за народна, а всъщност и текстът, и музика са написани от майка ми. Дори нещо повече – ВМРО я бяха пуснали в тяхна песнопойка, представяйки я като автентичен македонски фолклор. Смешно, но факт. Факт, доказващ единствено колко добра бе майка ми в тази си дарба. Тя има и прекрасна любовна лирика, уникален поет е. Сега с издателство „Персей”, които издадоха и моята първа книга, сме решили да публикуваме нейните стихове съвместно с новия ми албум „Моите песни”.

– За кога го планирате?

– За месец октомври. Започнах да правя песни едва 15-годишна и първите от тях реално бяха по стихове на майка ми. В албума ще присъстват „Не завиждам”, „Рила и Пирин”, „Шарена торба”, но ще има и доста нови.

– Да разбирам ли, че майка ти и до днес е едно от най-големите ти вдъхновения?

– Да, безспорно. Това е човекът на когото държа най много. Късметлийка съм, че имах родители, които ме отгледаха с много любов. Отгледана съм с песни, баба ми бе народна певица. И си спомням как като кандидатствах в НАТФИЗ, трябваше да изпълня една народна песен, а аз изпях песен на майка ми – никой не разбра.

– Липсва ли ти миналото?

– Да. Особено щастливото ми детство. Бях обичано дете. Знаех, че светът е мой. Знаех, че винаги до мен имам хора, на които да вярвам.

– Какво ти дава опора днес, в настоящето, и в мисълта за бъдещето?

– Много ми е трудно, след като изгубих и двамата си родители. Но колкото и да е невероятно за мнозина, когато съм болна или под напрежение, те идват при мен насън и ми помагат. При последната ми премиера наскоро, бях толкова напрегната, че дори трудно дишах. Тогава в съня ми се появиха отново те. И ми подадоха ръка. Ръка, в която намерих опората да продължа. Да, често съжалявам много, че ги няма до мен, най-малкото за да видят работата ми. Все пак последната пиеса, по която работих, е за живота на Джина Лолобриджида и Фидел Кастро. На баща ми щеше да му хареса. Той бе истински революционер.

– А децата ти? Те не са ли ти опора?

– Би трябвало аз да съм им опора и се опитвам да играя тази си роля, но и обратното е вярно. Не мога например да си представя и ден, без да се чуя със сина ми или без да му кажа че го обичам.

– А Богомил, къде е този мъж в този твой свят?

– Той е основата. Главната опора. Това е човек, който уважава таланта в мен и недвусмислено ми го повтаря. Той ненавижда, когато талантливи хора не уважават себе си и не се грижат за дарбата си. Мрази хора, които не се борят за способностите си. Казвал ми е, че харесва уважението, което изпитвам към Божията искрица, дадена ми от съдбата. Богомил е човекът, който най-много ми е помагал за ролите и музиката ми. Помагал ми е най-вече със своята искреност. За музиката винаги ми е казвал, че когато наблюдава как се създава някаква песен, оставал поразен – как от нищото се ражда изкуство.

– Двамата сте неразделни, май и във времето, и в пространството?

– Генерално да. Разделяме се, единствено когато аз съм много ангажирана с предстояща предприема например. И двамата знаем, че трябва да следим своите професионални приоритети. Той е ангажиран често с работата си, а и с хотела „Банско Роял Таурс”, аз пък съм в София и работя. В тези моменти нямаме физическо време един за друг, но се чуваме ежедневно, разбира се. Във всяка свободна минута обаче отивам в Банско, първо за да бъда с него, и второ, защото именно там си почивам най-добре. Обичам природата и обичам Банско.

– А какво е Гърция за теб? Знам, че прекарвате летата там.

– Гърция е приятно място, място за приятели, място с хубаво море и безкрайно спокойствие.

– Пътувате ли, докато сте там?

– Да, разбира се, в Гърция има голям избор от интересни места – нови и непознати.

– Кои са приятелите ви в Гърция? С кого прекарвате времето си там?

– Ние от няколко години сме една доста голяма компания. В нея са актрисата Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин, продуцентът Иван Христов и съпругата му Ирина Тенчева, режисьорът Ангел Тошев, който е и собственик на любимият ни ресторант „МЕЗЕ”, както и много други приятели. Имаме и приятели на остров Тасос, с които също често се срещаме.

– Ти си един от основните организатори на театралния фестивал в Разлог. Знам, че заедно с Богомил правите много за неговото съществуване. Знам дори, че каните много от гостите на фестивала да нощуват без пари в хотела ви. Кажи ми нещо за историята на този фестивал.

– Преди 9 години бившият кмет на Банско – Александър Краваров, ми възложи задачата да организирам нещо подобно. Стори ми се трудно, но много интересно. С Богомил решихме да поканим тогава Роза Радичкова, дъщерята на Йордан Радичков, и така да дадем начало на нещо, което днес е вече една прекрасна традиция. Решихме, че ще каним само стойностни постановки с известни артисти, които хората от региона виждат само по телевизията, но не могат да видят на живо. Искахме да правим нещо стойностно, а не халтура. И така се роди името на фестивала – „Звездите на театъра”. През годините наши основни гости и участници са били Стефан Цанев, за когото вече стана въпрос, Асен Шопов, Татяна Лолова, Цветана Манева, Емилия Радева, Стефания Колева, Кольо Анастасов, Доротея Тончева, Милен Русков и много други.

– Освен работа, какво друго е театърът за теб?

– Живот. Никога не съм си представяла друго за моя живот. В театъра се чувствам вкъщи. Преди представление например обичам просто да постоя на сцената, да я усетя, да се преродя. Отношенията ми с колегите са най-хубавите отношения в живота ми.

– Политика и култура… какво ще кажеш по тази тема?

– Не мисля, че тези две неща вървят заедно. Не харесвам театъра на улицата. Аз харесвам театъра на храма. Не смятам, че горните две неща трябва да се смесват.

– Считаш ли, че животът не ти е дал нещо, което според теб заслужаваш?

– Всеки може би си мисли подобни неща. Но аз вярвам, че живота трябва да се живее сега, а не в миналото.

– Чакаш ли още нещо?

– Новия театрален сезон, разбира се. Очаквам да видя как ще продължи да живее на сцената най-новата постановка с мое участие – „Джина и Фидел”.

– А в личен план?

– Очаквам щастие и здраве на близките ми. Очаквам и мир. Защото живеем в страшен свят. Свят с много насилие и несправедливост. Очаквам обратното.

 

Снимка ЛИЧЕН АРХИВ

AFISH.BG

Tags: актрисаалбуминтервюнова йотонапесниразлогфестивал
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist