– Нона, днес рожден ден има Стефан Цанев. Става на 80 години. Знам, че се познавате и сте приятели – разкажи нещо за тази ваша дружба.
– Със Стефан се познаваме от 20 години, сиреч доста отдавна. Първата ни среща бе сравнително случайна. Той имаше представяне на сборник от свои творби, а мен ме поканиха да изпея една песен по повод това събитие. Горе-долу по това време се бях запознала и с Богомил (съпруг на актрисата Богомил Бонев, б.а.) Така съдбата ми отреди двоен празник. Празник, в който всички вкупом станахме приятели. Приятели и до днес. Иначе още като студентка едно от любимите ми стихотворения бе именно негово. Още оттогава обожавам Стефан Цанев и като поет, и като драматург, и като писател.
Вече 20 години имаме прекрасно приятелство, макар и да не се чуваме всеки ден. Но като се видим с него и с Доротея, всички се прераждаме. Цялата ни дружба се преражда. Тази година например, докато с Богомил и колеги обмисляхме кой да бъде официален гост на театралния фестивал в Разлог, решихме, че е съвсем естествено именно Стефан Цанев, да бъде човекът и лицето на форума за 2016-а. Предложихме му, той се съгласи и последва голям успех. Както за нас, така и за фестивала. Надявам се и за него. Защото наистина хората много обичат Стефан Цанев!
Помня ясно как докато се разхождахме, млади хора го спираха и му искаха автографи, правиха си снимки с него. Стефан Цанев е голям и това бе поредното доказателство в тази посока. Направи ми дори впечатление, че 16-17-годишни момичета му казваха колко много го харесват и обичат.
– Доротея също бе официален гост на фестивала…
– Така е. Доротея също е прекрасен приятел и актьор, съвсем заслужено получил и получаващ народната любов. Има един клип в YouTube към моята песен „Ке те молам” с Теодосий Спасов, заснет по филма „Шибил” от 1974-а. Пуснах го на страницата си във Фейсбук, защото открих уникално съчетаване на енергии между нас. Бяхме заедно и много говорихме. Истинската уникалност на преживяването обаче се съдържаше в самото присъствие на Стефан в Разлог. Може би това бе и най-силното присъствие на гост във фестивала до момента. Накратко, Стефан Цанев е много, много харизматична личност.
– Прочетох, че днес си го поздравила във Фейсбук.
– Да, макар и кратко. Написах просто „честит рожден ден на Стефан Цанев“, защото за личност като него, всичко друго би звучало незначително. Той е просто Стефан Цанев. Щастлива съм, че и днес толкова хора публикуват неговите стихове.
– Добре, кажи нещо и за теб – как си?
– В синьо безвремие съм. Лятно ми е. Обичам да забравям за времето и неговата безмилостност. От друга страна, непрекъснато мисля за работа, а истината е, че работата ми липсва много. Такъв човек съм – работохолик. Непрекъснато мисля за издаването на новия ми албум, посветен на книгата със стихове на моята майка.
– Били ли са публикувани досега?
– Никога. И това е жалко за публиката, защото мама е страхотна певица и поетеса. Има една песен, казва се „Рила и Пирин”. Много хора я мислеха за народна, а всъщност и текстът, и музика са написани от майка ми. Дори нещо повече – ВМРО я бяха пуснали в тяхна песнопойка, представяйки я като автентичен македонски фолклор. Смешно, но факт. Факт, доказващ единствено колко добра бе майка ми в тази си дарба. Тя има и прекрасна любовна лирика, уникален поет е. Сега с издателство „Персей”, които издадоха и моята първа книга, сме решили да публикуваме нейните стихове съвместно с новия ми албум „Моите песни”.
– За кога го планирате?
– За месец октомври. Започнах да правя песни едва 15-годишна и първите от тях реално бяха по стихове на майка ми. В албума ще присъстват „Не завиждам”, „Рила и Пирин”, „Шарена торба”, но ще има и доста нови.
– Да разбирам ли, че майка ти и до днес е едно от най-големите ти вдъхновения?
– Да, безспорно. Това е човекът на когото държа най много. Късметлийка съм, че имах родители, които ме отгледаха с много любов. Отгледана съм с песни, баба ми бе народна певица. И си спомням как като кандидатствах в НАТФИЗ, трябваше да изпълня една народна песен, а аз изпях песен на майка ми – никой не разбра.
– Липсва ли ти миналото?
– Да. Особено щастливото ми детство. Бях обичано дете. Знаех, че светът е мой. Знаех, че винаги до мен имам хора, на които да вярвам.
– Какво ти дава опора днес, в настоящето, и в мисълта за бъдещето?
– Много ми е трудно, след като изгубих и двамата си родители. Но колкото и да е невероятно за мнозина, когато съм болна или под напрежение, те идват при мен насън и ми помагат. При последната ми премиера наскоро, бях толкова напрегната, че дори трудно дишах. Тогава в съня ми се появиха отново те. И ми подадоха ръка. Ръка, в която намерих опората да продължа. Да, често съжалявам много, че ги няма до мен, най-малкото за да видят работата ми. Все пак последната пиеса, по която работих, е за живота на Джина Лолобриджида и Фидел Кастро. На баща ми щеше да му хареса. Той бе истински революционер.
– А децата ти? Те не са ли ти опора?
– Би трябвало аз да съм им опора и се опитвам да играя тази си роля, но и обратното е вярно. Не мога например да си представя и ден, без да се чуя със сина ми или без да му кажа че го обичам.
– А Богомил, къде е този мъж в този твой свят?
– Той е основата. Главната опора. Това е човек, който уважава таланта в мен и недвусмислено ми го повтаря. Той ненавижда, когато талантливи хора не уважават себе си и не се грижат за дарбата си. Мрази хора, които не се борят за способностите си. Казвал ми е, че харесва уважението, което изпитвам към Божията искрица, дадена ми от съдбата. Богомил е човекът, който най-много ми е помагал за ролите и музиката ми. Помагал ми е най-вече със своята искреност. За музиката винаги ми е казвал, че когато наблюдава как се създава някаква песен, оставал поразен – как от нищото се ражда изкуство.
– Двамата сте неразделни, май и във времето, и в пространството?
– Генерално да. Разделяме се, единствено когато аз съм много ангажирана с предстояща предприема например. И двамата знаем, че трябва да следим своите професионални приоритети. Той е ангажиран често с работата си, а и с хотела „Банско Роял Таурс”, аз пък съм в София и работя. В тези моменти нямаме физическо време един за друг, но се чуваме ежедневно, разбира се. Във всяка свободна минута обаче отивам в Банско, първо за да бъда с него, и второ, защото именно там си почивам най-добре. Обичам природата и обичам Банско.
– А какво е Гърция за теб? Знам, че прекарвате летата там.
– Гърция е приятно място, място за приятели, място с хубаво море и безкрайно спокойствие.
– Пътувате ли, докато сте там?
– Да, разбира се, в Гърция има голям избор от интересни места – нови и непознати.
– Кои са приятелите ви в Гърция? С кого прекарвате времето си там?
– Ние от няколко години сме една доста голяма компания. В нея са актрисата Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин, продуцентът Иван Христов и съпругата му Ирина Тенчева, режисьорът Ангел Тошев, който е и собственик на любимият ни ресторант „МЕЗЕ”, както и много други приятели. Имаме и приятели на остров Тасос, с които също често се срещаме.
– Ти си един от основните организатори на театралния фестивал в Разлог. Знам, че заедно с Богомил правите много за неговото съществуване. Знам дори, че каните много от гостите на фестивала да нощуват без пари в хотела ви. Кажи ми нещо за историята на този фестивал.
– Преди 9 години бившият кмет на Банско – Александър Краваров, ми възложи задачата да организирам нещо подобно. Стори ми се трудно, но много интересно. С Богомил решихме да поканим тогава Роза Радичкова, дъщерята на Йордан Радичков, и така да дадем начало на нещо, което днес е вече една прекрасна традиция. Решихме, че ще каним само стойностни постановки с известни артисти, които хората от региона виждат само по телевизията, но не могат да видят на живо. Искахме да правим нещо стойностно, а не халтура. И така се роди името на фестивала – „Звездите на театъра”. През годините наши основни гости и участници са били Стефан Цанев, за когото вече стана въпрос, Асен Шопов, Татяна Лолова, Цветана Манева, Емилия Радева, Стефания Колева, Кольо Анастасов, Доротея Тончева, Милен Русков и много други.
– Освен работа, какво друго е театърът за теб?
– Живот. Никога не съм си представяла друго за моя живот. В театъра се чувствам вкъщи. Преди представление например обичам просто да постоя на сцената, да я усетя, да се преродя. Отношенията ми с колегите са най-хубавите отношения в живота ми.
– Политика и култура… какво ще кажеш по тази тема?
– Не мисля, че тези две неща вървят заедно. Не харесвам театъра на улицата. Аз харесвам театъра на храма. Не смятам, че горните две неща трябва да се смесват.
– Считаш ли, че животът не ти е дал нещо, което според теб заслужаваш?
– Всеки може би си мисли подобни неща. Но аз вярвам, че живота трябва да се живее сега, а не в миналото.
– Чакаш ли още нещо?
– Новия театрален сезон, разбира се. Очаквам да видя как ще продължи да живее на сцената най-новата постановка с мое участие – „Джина и Фидел”.
– А в личен план?
– Очаквам щастие и здраве на близките ми. Очаквам и мир. Защото живеем в страшен свят. Свят с много насилие и несправедливост. Очаквам обратното.
Снимка ЛИЧЕН АРХИВ
AFISH.BG
