* * *
Ще ме прегърнеш ли?.. Моля те, прегърни ме!
Дъждовете пак валят непробудно…
Немилостива е светлината, и няма име.
Но сякаш все още нищо не е изгубено…
Защото реката каменна – жива струи помежду ни,
и се отронва звезда от облаците студени!
Защото от думите на моите стихове си целунат.
И повяват от погледа ти полусенки…
И в тях съм вградена.
Защото все още мога с мълчанието ти да говоря,
да събера отломките на всичко, което имах…
Защото все още Господ ще чуе, ако се помоля
да ме прегърнеш… Но в този живот!
Прегърни ме…
© Валентина Радинска, „Защото е студено”
AFISH.BG
