OCTOBER LIGHT
Така зашемети ни есента,
така до кост и мозък в нас проникна,
че даже в сънищата – листопад
чертае нежно своите извивки.
Навсякъде листа, листа, листа –
жълтеят, червенеят, кафенеят…
Затрупана е моята врата
и вече няма как да вляза в нея.
Затрупан е отдавна твоят праг –
не виждаш смисъл там да се завръщаш.
Бакър и злато, нежен злак и зрак
отвсякъде ни галят и прегръщат.
Подобно лист е моята ръка
на рамото ти силно и високо
и сякаш цял живот стоим така –
еднакво рижи и зеленооки.
Като за първи и последен път –
с броени дни, откраднати за спомен.
Знам – някой ден ще завали снегът.
Но ние ще останем във октомври.
© Маргарита Петкова
AFISH.BG
