ЕЗЕРОТО
И тъй, от бряг на бряг отнасяни, ласкани,
на тая вечна нощ в света неочертан
ще можем ли веднъж да хвърлим котва — спряни
в живота океан?
О, езеро, една година в скръб изтече…
Но ето ме: вървя по същите места.
На камъка студен пак сядам, ала вече
до мен не сяда тя…
Под дивите скали ти пак така щастливо
се пенеше преди; и вятърът така —
със цветни пръски, с вик — се хвърляше игриво
във нейните крака.
А спомняш ли си ти оная нощ, когато
със лодка из леса се губихме? До мен
седеше кротко тя и само на веслата
шумът бе извисен.
Внезапно странен звук във здрача се изправи.
Но ехото — и то се вдигна начаса.
Вълната бе добра — полегна и остави
на ехото гласа:
„О, време, не лети! Бъдете вечно млади,
приятни часове,
та в късите ни дни най-бързите наслади
духът да призове!
Нещастните отвред на теб се молят, време:
надежда остави!
Ти бягаш. И от теб надежда кой ще вземе?
Щастливците, уви!
Напразно моля миг единствен от съдбата:
Сатурн в нощта лети…
И казвам на нощта: не бързай, нощ — зората
сама ще заблести!
Но да обичаме! О, радостта ще вземем,
когато не заспим.
Пристанище и бряг не знае нашто време —
лети! — и ний летим.“
О, време, та нима ще позволи съдбата
и той миг, изгрял от твоите висини,
да отлети далеч — по-бърз и от крилата
на горестните дни?
Ах, няма ли поне следи да ни оставиш?
Завинаги ли — да, изцяло ли — кажи,
ни вземаш радостта, която ни раздаваш
с най-щедрите лъжи?
Нищожество и мрак, о, минало и вечност,
каква е вашта цел към всеки грабнат час?
Върнете ми поне от тая безсърдечност
най-нежния екстаз!
Ах, пещери, вода и бряг, и лес огромен,
които пролетта закриля — съдник лош
не е за вас смъртта! Затуй пазете спомен
от тая чудна нощ!
Да бъде тя във теб, о, езеро, когато
гърмиш или мълчиш; и в тъмните ели,
и в хълмовете там, засмени от луната,
и в дивите скали.
И във ветреца, що трепти и отминава
в шума на твоя бряг, подзет от друг твой бряг,
дори в една звезда, която в тебе плава,
да се усеща пак!
И нека тоя тих ветрец във храста, даже
и въздухът свенлив, дърветата — и те,
които все мълчат — о, всичко нека каже:
„Обичали са те!“
© Превод от френски: Иван Теофилов
AFISH.BG
