Големият майстор на малките роли е роден в гара Костенец баня.
През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953-1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962-1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966-1990), където става и диреткор (1977-1990).
Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.
Интересът му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“.
Репликите на неговите герои остават култови и в съвременния ни живот, няма човек, който да не цитира или “Ще видите сега кон боб яде ли”, или „Прасета не може, а кучета и котки може! Санкции, глоби, хайде, де! Дочо Булгуров може да плати една глоба!”, или „Какво ти разбира жена от лавров венец? Дай й на нея перука!”, или „Когато говориш с мен, ще мълчиш!”, или „На никого не отстъпвам! Може другият да е прав, но не отстъпвам. Защото всеки е прав за себе си!”или… За всяка ситуация Георги Русев е направил съответна роля. И едва ли друг актьор би могъл така да закове образите, пресъздадени от него – изисква се голямо актьорско майсторство да превърнеш отрицателния герой в любимец на масовата публика.
Георги Русев притежаваше този талант. Той доказа твърдението на Станиславски, че няма малки роли, има малки актьори. Гочето беше голям и на сцената, и на екрана, и в живота. Да си отиде на 1 април – деня на лъжата беше последното намигване на актьора към света.
Аплодисменти в небесния театър!
AFISH.BG
