• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Нима съдбата осуетява собствената си повеля?”

afish by afish
4 July 2018
in Откъс на деня
0
„Нима съдбата осуетява собствената си повеля?”
0
SHARES
0
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

 

Художникът като че чуваше зад себе си как стъпките на съдбата се приближават към жертвите й. Хрумна му странна мисъл. Не бе ли той самият проявление на Съдбата и главен посредник в предстоящото злодеяние, предречено от него?

Уолтър продължаваше да стои безмълвен пред картината — излагаше й мислите си като пред собственото си сърце и се предаваше на магията на злото, което художникът бе загатнал в чертите му. Постепенно очите му се озариха и докато Елинор наблюдаваше засилващото се диво изражение върху лицето му, на нейното се изписа ужас. И когато най-накрая той се обърна към нея, и у двамата приликата с портретите бе пълна.

— Сполетя ни нашата участ — изрева Уолтър. — Умри! Извади нож, хвана я, докато тя се свличаше на пода и го заби в гърдите й. В движението, погледа и позата на всеки от тях художникът разпозна фигурите от своята скица. Картината, с всичките й страхотни краски, бе завършена.

— Спри, безумецо! — извика той сурово.

Придвижи се от вратата и се изправи между нещастните същества с чувството на власт да определя съдбата им, също както би могъл да промени сцената върху платното. Той стоеше като магьосник, движещ призраците, извикани от него самия.

— Какво? — прошепна Уолтър Лъдлоу, като свирепото му ожесточение внезапно премина в печал. — Нима съдбата осуетява собствената си повеля?

— Нещастнице! — продума художникът. — Нали те предупредих?

— Предупредихте ме — отвърна спокойно Елинор, а ужасът върху лицето й отстъпваше пред изместената от него тиха скръб. — Но … аз го обичах!

© Превод от английски: Весела Кацарова

AFISH.BG

Tags: натаниел хоторн
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (591)
  • Книги (413)
  • Музика (527)
  • Новини (792)
  • Откъс на деня (716)
  • Поезия (644)
  • Театър (193)
  • Цитати (872)
  • Четива (82)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist