— Серия от девет пъти червено е наистина нещо удивително — г каза Фиола. — Само веднъж съм виждал по-дълга серия. Дванадесет пъти поред черно. Това бе преди войната. Тогава можеха да се срещнат в cercle prive* игрални маси с много по-високи залози от сега. Човекът, който изигра серията, разори банката. След това той заложи на тринадесети в дванадесет тура тринадесет излезе пет пъти. Това бе истинска сензация. Всички залагаха заедно с него. Така само за една нощ той обра банката два пъти. Този човек бе руснак. Как ли му бе името? Мисля, че Волков или нещо подобно. Да, Волков.
— Волков? — недоверчиво попита Лилиан. — Но сигурно не Борис Волков?
— Точно така! Борис Волков. Нима го познавате?
Лилиан поклати глава. „Такъв не го познавам“ — помисли си тя. Видя, че Клерфе я наблюдава.
— Много бих искал да разбера какво е станало с него — каза Фиола. — Този човек предизвикваше всеобщо възхищение. Бе един от последните играчи на голямата школа. Освен това бе превъзходен стрелец. Пристигна тук с Мария Андерсен. Може би сте чували за нея. Тя бе една от най-красивите жени, които някога съм виждал. Загина в Милано при въздушно нападение. — Фиола се обърна към Клерфе: — Никога ли не сте чували за Волков?
— Не — каза Клерфе.
— Странно! Той също бе участвувал в няколко автомобилни състезания. Разбира се, като любител. Рядко съм срещал човек, който да може да пие толкова. Вероятно се е самопогубил, поне оставяше впечатление, че към това се стреми.
Лицето на Клерфе бе помръкнало. Той даде знак на келнера да донесе още една бутилка вино.
— Днес ще играете ли още? — попита го Фиола. — Навярно повече не!
— Защо? Една серия води след себе си друга. Може би дори още днес черно да излезе тринадесет пъти подред?
— Той не трябваше да играе повече — каза Фиола, обръщайки се към Лилиан. — Днес в никакъв случай. Това е закон, стар като света.
Лилиан хвърли поглед към Клерфе. Този път той не я повика със себе си, за да му носи щастие. И тя знаеше, защо. „Какво дете е всъщност той! — помисли тя с нежност. — И как глупаво ревнува! Нима е забравил, че човек винаги сам разбива любовта си и никой друг не може да направи това?“
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
*Cercle prive (фр.) — закрит игрален дом за тесен кръг посетители. — Б. пр.
AFISH.BG